Решение № 2035 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Н. Маринова, срещу решение № 2450 от 18.07.2025 г., постановено по административно дело № 276/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново за отмяна на решение № 1040-04-18/13.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на А. Х. от гр. Велико Търново и Н. А. Н. от [населено място] срещу разпореждане № РО-5-04-01842515/06.02.2025г. на оправомощеното лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново и са присъдени разноски. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът се е отклонил от предмета на спора и затова е достигнал до некорспондиращи с него правни изводи. Иска се отмяната на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената от А. Х. и Н. А. Н. жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и разноски за заплатена държавна такса. Ответниците по касация А. Х. от гр. Велико Търново и Н. А. Н. от [населено място] чрез пълномощника си адвокат Димитрова оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение (ЕР) № 90275 от заседание № 32 от 14.02.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с членове д-р А. Х., д-р Н. Н. и д-р Р. Р. (починал), на Т. Т. Д. е определена оценка на работоспособността 74% трайно намалена работоспособност /ТНР/ по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР 3 (три) години до 01.02.2026 г. и дата на инвалидизиране 15.03.2006 г. Водещата диагноза е „[заличен текст]“, като в мотивите е записано, че за същата по част I, р.4, т.5.2 от НМЕ се следват 50 % ТНР, а за придружаващите заболявания „[заличен текст]“ по ч.V,р.1, т.2.1 се следват 40 % ТНР, за „[заличен текст]“ по ч.I, р.9,т.30.2.2 се следват 30% ТНР и за „[заличен текст] са определени 10 % ТНР, а за „[заличен текст]“ по ч. VIII, р.3,т.1.3.2.1 се следват 40 % ТНР. ЕР № 90275 от заседание № 32 от 14.02.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е отменено с ЕР на НЕЛК - специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ № 91427 от заседание № 103 от 04.08.2023 г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване от друг състав на ТЕЛК на основание чл.63, ал.1 от НМЕ. В отменителното решение на НЕЛК е посочено, че водещата диагноза е „[заличен текст]“, а в мотивите на ЕР на ТЕЛК в частта по отправна точка част 1, р. 4, т. 5.2 е вписала и наличие на „[заличен текст]“, което заболяване не било оценено по част VII, т.15, от НМЕ. Според НЕЛК гръбначните увреждания се оценяват част I само по доказан ортопедичен функционален дефицит и рентгенографии, като в МЕД на пациента нямало данни за извършени функционални проби на От и Шобер, чрез които да се установят наличните функционални нарушения. Използваната отправна точка касаела тежки деформации на гръбначния стълб, каквито не се виждали на приложеното образно изследване. НЕЛК е отрекла наличието на хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност поради липса на достатъчно изследвания. Потвърдила е определения процент ТНР по част 1, р.9,т.30.2.2 от НМЕ (30% ТНР за [заличен текст]) и по част 1, р.9,т.30.1 от НМЕ (10 % ТНР за [заличен текст]), както и 40 % ТНР за заболяването [заличен текст] по част 8, р.3, т.1.3.2.1 от НМЕ, но е отбелязала, че за [заличен текст] - следва оценка 10 % ТНР по ч. 8, р.3, т. 1.1.1 от НМЕ с препоръка за актуална консултация със съдов хирург. При последвалото освидетелстване с ЕР № 90560 от заседание № 157 от 15.11.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД в друг състав от лекари на Т. Т. Д. е определена оценка на работоспособността 70% ТНР по причини „Общо заболяване“ със срок на определения процент ТНР – 3 години до 01.11.2026 г. и дата на инвалидизиране 15.03.2006 г. В новото ЕР на ТЕЛК – Павликени за водещата диагноза „[заличен текст]“ в мотивите е записано, че се следват 30% по отправна точка по част I, р.4, т.4.2 от НМЕ, за диагноза „[заличен текст]“ е определена 40% ТНР по част 4, р.6, т.За във връзка с ч.4, р.1, т.2.1 от НМЕ; за „[заличен текст]“ е определена 30% ТНР по ч.1, р.4, т.4.2 от НМЕ; за [заличен текст] са определени съответно 30 % ТНР по ч.1, р.9, т.30.2.2, и 10% по отправна точка ч.1, р.9, т.30.1 от НМЕ. Допълнително този състав на ТЕЛК – Павликени е определил за ХВБ IV Б клас по СЕАР за [заличен текст] 40% ТНР по ч.8, р.З, т.1.3.2.1 и за ХВН II клас по СЕАР за [заличен текст] 10% ТНР по ч.8, р.З, т.1.1.1 от НМЕ ([заличен текст]). По жалба от освидетелстваното лице с ЕР №90814 от заседание №43 от 17.05.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК от 15.11.2023г. и е определена нова оценка на трайна намалена работоспособност 68% със срок от 3 години до 01.11.2026г. и дата на инвалидизиране 15.03.2006г. Поради техническа грешка в това експертно решение в частта по т.14 и при изчисляване на крайния процент ТНР, НЕЛК издава ново ЕР №91431/06.08.2024 г., с което отменя експертно решение на ТЕЛК - № 90560/15.11.2023 г., и определя 62% ТНР. В отменителното решение на НЕЛК от 06.08.2024г. са потвърдени определените от ТЕЛК – Павликени проценти за ТНР за водещата диагноза „[заличен текст]“ на освидетелстваното лице от 30 % по ч.7, т.15.2 от НМЕ, и за [заличен текст] 40 % ТНР, но същото е подведено под друга отправна точка – по ч. 4, р.1, т.2.1 от НМЕ (както е било по първоначалното ЕР на НЕЛК от 14.02.2023г. Поради липса на данни и доказателства за [заличен текст], за диагнозата [заличен текст], НЕЛК е определил 30 % по отправна точка част 8 раздел 3, т. 1.2.2 от НМЕ. Позовавайки се на приложената в МЕД консултация с ортопед от 02.02.2023г. ([заличен текст]), и Етапна епикриза от ортопед от 04.10.2023г. (с разчетена рентгенография -[заличен текст]), определеният от ТЕЛК процент вид и степен на увреждане за диагнозата „[заличен текст]“ на [заличен текст] е потвърден – 30% по част 1,р.9, т.30.2.2 от НМЕ, но НЕЛК е определил по – висок такъв за [заличен текст] – 20% по част 1,р.9, т.30.2.1 от НМЕ (вместо 10% ТНР по част 1,р.9, т.30.1). След прилагане на т.3 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти от Приложение №2 към чл.63, ал.З от НМЕ определеният краен процент ТНР е 62%. Това решение на НЕЛК не е обжалвано. С разпореждане [номер]/12.04.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново на Т. Т. Д. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 02.12.2022г. Пенсията е спряна с Разпореждане № 1011-04-4545#1/23.08.2023г. на оправомощено лице за ръководителя „Пенсионно осигуряване“, на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, /ЕР на ТЕЛК е отменено от HEЛK/, считано от 16.08.2023г. Впоследствие с Разпореждане № 2151-04-5208#1/13.09.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т. Т. Д. е прекратена, считано от 02.12.2022 г., тъй като лицето не отговаря на условията по чл. 90а от КСО да е определена повече от 71 % ТНР. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново да са обжалвани. Съгласно съдържащите се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на Т. Т. Д. за периода от 02.12.2022 г. до 31.08.2023г. е общо 2 414,31 лв. главница и лихви в размер на 546,96 лв. Със Заповед №ЗР-5-04-01766502/04.12.2024г. на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01834921/22.01.2025г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново, с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 2961,27 лв. /главница и лихви/, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатата пенсия за инвалидност на Т. Т. Д.. Срещу акта за начет е подадено възражение от жалбоподателите в срока по чл. 110, ал. 2 от КСО, по което контролният орган се произнася с мотивирано заключение от 07.02.2025г. за потвърждаване на констатациите в акта за начет. С Разпореждане №РО-5-04-01842515/06.02.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от КСО ,на А. Х. и Н. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК, постановила отмененото ЕР, е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Разпореждането е обжалвано е по реда на чл. 117 от АПК като с Решение № 1040-04-18/13.03.2025 г. на директор на ТП на НОИ - Велико Търново жалбата е отхвърлена. Органът е изложил съображения, че при освидетелстването на Т. Д. членовете на ТЕЛК - Павликени са действали в нарушение на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и е налице причинно-следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ-Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии. За да отхвърли жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, първоинстанционният съд е обосновал извод за издаването му в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В мотивите е посочено, че ответниците като членове на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД са постановили отмененото решение в рамките на своята професионална компетентност при определяне на % трайна неработоспособност и очевидно при интерпретация на наличната документация са имали различия в професионалните мнения с членовете на НЕЛК относно оценката на здравословното състояние на преосвидетелстваното лице и неговите заболявания. Изрично се позовава на разминаване между двете отменителни решения на НЕЛК относно оценките на [заличен текст] и водещото [заличен текст]. С оглед на това приема, че причината за отмяната се състои само в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, поради което не може да бъде квалифицирана като "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза", и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК от 14.02.2023г. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното задължително предписание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Направени са правилни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК се препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Фактическият състав за търсене на имуществена отговорност от лекари-членове на ТЕЛК включва отмяната на ЕР на ТЕЛК, причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. По делото тези кумулативни предпоставки не са установени. Определянето на процента ТНР е регламентирано в разпоредбите на чл. 62 и чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Съгласно цитираната нормативна уредба видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процент на ТНР (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР (вида и степента на увреждане) в проценти, съгласно Приложение № 2. В случая не е установено изискуемото нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза, разбирано като нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, а не като разлики в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. В нито едно от решенията на НЕЛК от 04.08.2023г. и от 06.08.2024г. не е посочено нарушение на чл. 62 от НМЕ или на конкретни нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК. От приложените в медицинското досие на Т. Д. документи се установява, че с влязло в сила ЕР № 2549 от 05.12.2019г е определена 76% ТНР като за водещата диагноза „[заличен текст]“, по част I, р.4, т.5.2 от НМЕ се следват 50 % ТНР, а за придружаващото заболяване „[заличен текст]“ по ч.V,р.1, т.2.1 се следват 40 % ТНР. Приложени са епикризи и амбулаторни листове със същите диагнози, както и резултати от изследвания, с дати от края на 2022г. При тези данни очевидно в случая се касае за различни изводи на медицинските специалисти и състави на ТЕЛК и НЕЛК при преценката на здравословното състояние на Т. Д., базиращи се на субективната им преценка. Доколкото липсват документи в противна насока, не може да се приеме, че при постановяване на ЕР № 90275 от 14.02.2023г. от членовете на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е допуснато неправилно диагностициране и немотивирано извършена оценка на работоспособността. Посочените заболявания са налични, потвърдени са с последващите ЕР, като според настоящия касационен състав разликата се дължи на професионални познания на съответните лекари, опита им в областта на медицината и вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и изследвания за дадено заболяване. В тази насока правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал конкретни нарушения на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената им отговорност. Доколкото целта на закона и на чл.110, ал.1 КСО е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение на членовете на ТЕЛК, а именно при умишлено неглижиране на доказателства или отбелязване на неверни данни в медицинската документация, то административните актове за ангажиране на отговорността им са незаконосъобразни. Като е отменил решение № 1040-04-18/13.03.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на А. Х. и Н. А. Н. срещу Разпореждане № РО-5-04-01842515/06.02.2025г. на оправомощеното лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, Административен съд Велико Търново е постановил акта си при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. За съдебното решение не се установяват сочените касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответниците следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено от всеки от тях възнаграждение за адвокатска защита в размер на 307 евро (600лв.), съгласно представения списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,