Определение № 175 от 07.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 223/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частна жалба (озаглавена жалба) от подсъдимия Д. В. А. срещу разпореждане на съдията- докладчик по ВНОХД №20244000600304/2024 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е върната подадената жалба срещу решение №6, постановено от въззивния съд на 15.01.2025 г. С частната жалба се твърди, че действително жалбата срещу въззивното решение е подадена след предвидения в закона срок, но причината за това са действия на служебния защитник на подсъдимия, който е уверил последния, че е обжалвал въззивния акт. Частният жалбоподател А. моли да бъде разгледана жалбата му и да му бъде назначен служебен защитник. По настоящото производство е постановено на 15.01.2025 г. въззивно решение. Същото е съобщено на подсъдимия А. със съобщение получено лично от него на 20.01.2025 г. Срещу въззивното решение е постъпила жалба, в която е вписана дата на изготвяне 06.02.2025 г., като същата е изпратена чрез администрацията на затвора в гр. Плевен, като пощенското клеймо на пощенския плик е от 07.02.2025 г. Върховният касационен съд прецени, че подадената жалба от подсъдимия А. е просрочена, тъй като съобразно чл.350, ал.1 НПК, която препраща към чл.319, ал.1 НПК срокът за обжалване на постановения въззивен съдебен акт е петнадесетдневен. Той, съобразно чл.183 НПК, е изтекъл на 04.02.2025 г. Това, че въззивната жалба е подадена след изтичане на срока за атакуване на решението е обстоятелство, което не се оспорва и от подсъдимия по делото. Предвид установеното касационната инстанция прецени, че правилно на основание чл.351, ал.5, т.2 НПК жалбата е била върната. Касационният съд след като се запозна със съдържанието на депозираната срещу атакуваното разпореждане жалба и конкретно оплакването, че подсъдимият не се е възползвал от правото си да атакува въззивното решение по вина на служебния си защитник прецени, че в тази й част тя не може да бъде преценена като искане за възстановяване на срок, тъй като в нея не се сочат причини за пропускането му, не се прави искане за възобновяването му и самата жалба е подадена след изтичане на срока по чл.186, ал.2 НПК. Независимо, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение на А. следва да бъде указано, че съществува процесуална възможност да бъде проверен постановения въззивен съдебен акт и това е по реда на възобновяването по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият може да се възползва от тази възможност, тъй като към момента срока за отправяне на искане по този ред не е изтекъл, както и при евентуалното разглеждане на делото по реда на възобновяването може да бъде удовлетворено и искането му за назначаване на служебен защитник и осъденият може да получи компетентна правна помощ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение