Решение № 788 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпили две касационни жалби срещу Решение № 330 от 24.02.2025г., постановено по административно дело № 454/2024г. на Административен съд Перник (АС Перник). Първата касационна жалба е подадена от „И-Вайл Кетъринг 2012“ ООД, чрез адв. Вътев срещу посоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди за сумата над 489,74 лева до пълния размер от 10 665,76 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение в пълен размер, ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В представени писмени бележки поддържа подадената касационна жалба. Втората касационна жалба е подадена от Национална агенция за приходите /НАП/ София срещу посоченото решение в частта, с която е уважена исковата претенция на дружеството за имуществени вреди в размер на 489,74 лева, представляваща имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи от търговски продажби-оборот за периода от 18.11.2022 г. до 02.12.2022 г., както и законната лихва върху тази сума считано от 06.02.2023 г. Касационният жалбоподател посочва, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че обезщетението е присъдено, въпреки липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Счита, че не са налице пропуснати ползи. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на исковата претенция на дружеството. Претендира разноски. В представени писмени бележки поддържа подадената касационна жалба. В постъпил писмен отговор „И-Вайл Кетъринг 2012“ ООД оспорва касационната жалба на НАП София като неоснователна. В съдебно заседания, касационният жалбоподател „И-Вайл Кетъринг 2012“ ООД, чрез адв. Вътев поддържа жалбата. В съдебно заседание, касационният жалбоподател НАП София, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното Решение № 330/24.02.2025г., постановено по адм. дело № 454/2024 г. на Административен съд Перник, Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „И-Вайл Кетъринг 2012“ ООД, представлявано от управителя И. Борисов, на основание чл. 299, ал. 2 от АПК, сума в размер на 489,74 лева, представляваща имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи от търговски продажби-оборот за периода от 18.11.2022 г. до 02.12.2022 г., както и законната лихва върху тази сума считано от 06.02.2023 г., и е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 665,76 лева. За да достигне до този резултат административният съд е намерил, че на 03.01.2021 г. инспектори при Териториална дирекция-офис гр. София в Национална агенция за приходите са извършили проверка на място в обект: магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Перник, ул. „Кракра“ № 25, стопанисван от „Агата 2012“ ЕООД. При проверката било установено, че в обекта има регистриран и въведен в експлоатация ЕКПФ, като същият е изправен и работи. При извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на едни пакет солети на цена от 0,30 лева и плащане в брой не бил издаден фискален бон. Констатациите били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0462832 от 03.01.2021г. Въз основа на така установеното била издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 г., с която на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка – „запечатване на търговски обект“ и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Обектът за запечатване е посочен на 03.03.2021 г. в списък на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение, изготвян на основание чл. 187 от ЗДДС. Като подлежащ на запечатване обектът отново е посочен на 01.12.2021 г. в списък на подлежащите на запечатване търговски обекти. Междувременно, договор за наем № 180850Р405 от 07.08.2018 г., сключен между Община Перник, в качеството ѝ на наемодател и „Агата 2012“ ООД в качеството на наемател, за осъществяване на търговска дейност за процесното помещение с обща площ от 39 кв.м., намиращо се в гр. Перник, ул. „Кракра“ № 25, е бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.07.2021 г. На 18.11.2022 г. в гр. Перник, ул. „Кракра“ № 25 след влизане в сила на ЗНПАМ № ФК-С915-0462832 от 08.02.2021 г. отново е запечатан магазин за алкохол и цигари, но вече стопанисван от „И-Вайл Кетъринг 2012“ ООД, като е предвидено, че отпечатването ще бъде осъществено на 02.12.2022 г. За така описаните действия е съставен Протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ. На 02.12.2022 г. е извършено отпечатване на търговския обект. За този обект след проведен търг е бил сключен договор за наем № 211150Р560 от 01.11.2021 г. между Община Перник, в качеството ѝ на наемодател и „И-Вайл Кетъринг 2012“ ООД в качеството на наемател. Въз основа на установеното от фактическа страна, свидетелски показания и изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът приел, че предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да се квалифицира като такъв по чл. 299, ал. 2 от АПК и да бъде уважен частично. Извел заключение, че са доказани всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 299, ал. 2 АПК за ангажиране отговорността на НАП София за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Решението в обжалваните части е правилно. Първоинстанционният съд е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Въз основа на това е формирал обосновани и съответстващи на закона изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В конкретния случай, предвид исковата претенция на ищеца, правилно е квалифицирана по чл. 299, ал. 2 от АПК, тъй като представлява самостоятелно исково средство за защита, което се различава от иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Видно от съдържанието на разпоредбата отговорността се носи за вреди от всяко, както принудително, така и доброволно, правомерно изпълнение на административен акт. Доколкото лицето, което се явява длъжник по изпълнението само по себе си е задължено да търпи неблагоприятните последици от влезлия в сила административен акт, то същото няма как да търси обезщетение по този ред, за това с цел защита правата и интересите на трети лица, които под една или друга форма, в различни по вид хипотези са били принудени или са понесли някакъв вид вреди. Съдът правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 299, ал. 2 от АПК. При налагането на обезпечителните мерки публичният изпълнител е действал законосъобразно и в рамките на своите компетенции- чл. 121, ал. 3 ДОПК. Неговите действия са потвърдени със съдебни решения. Правилни са изводите на съда за установено, че към момента на запечатването на обекта, ищецът, който се явява последващ наемател на процесният обект, не е знаел, че обектът ще бъде запечатан. Предвид приетите писмени и устни доказателства по делото при извършения оглед на отдавания под наем обект не е имало трайно закрепено съобщение за запечатването му. Именно в това му качество на трето лице не е осигурена възможност му за защита в изпълнителното производство против действия на орган по изпълнението, с оглед вписаното от него в протокола за запечатване от 18.11.2022 г. възражение срещу недължимост на извършеното действие по отношение на стопанисвания от него обект. Претендираната и неприсъдена разлика до размера на 10 665,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 18.11.2022 г. до 02.12.2022 г., настъпили във връзка с влезлия в сила ЗНПАМ, с която е бил запечатан търговски обект, стопанисван от негова страна, както и присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата претенция – 06.02.2023 г. е правилно отхвърлена в тази част. Съдът напълно обосновано се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която от своя страна, въз основа на представените счетоводни документи и приходите и разходите за съответните периоди е определил размера на предполагаемата печалба на стойност 489,74 лева. Настоящата съдебна инстанция в тази връзка намира, че в случая с уважения размер се обезщетяват евентуалната печалба, която ищецът би получил за посочения период, а не оборотът, в който се включват приходите и разходите на дружеството. Това следва от факта, че претенцията за пропуснати ползи от нереализиран оборот не представлява по същината си увеличение на имуществото на ищеца. В случая, единствено печалбата, която се формира и е част от този неосъществен оборот се приема за вреда, защото по този начин се пропуска възможността да се увеличи имуществото. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално правна уредба, като правилно е приел извод за частична основателност на предявеният иск за претърпени от ищеца имуществени вреди. По изложените съображения решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,