Определение № 1162 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1978/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Х. А. от [населено място] срещу определение № 367 от 03.04.2024 г. по в. гр. д. № 388/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е допълнено постановеното по същото дело въззивно решение № 412 от 14.12.2023 г. в частта му за разноските като жалбоподателят е осъден да заплати на М. С. Г. - Т., И. Н. Т. и С. Н. Т. – Д. по 830 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Ответниците по жалбата М. С. Г. - Т., И. Н. Т. и С. Н. Т. - Д. са подали писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Срещу въззивно решение № 412 от 14.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 388/2023 г. на Старозагорския окръжен съд, е подадена касационна жалба от частния жалбоподател, като е образувано касационно дело № 1979/2024 г. по описа на ВКС, II г. о. Произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба и не се налага разглеждането на двете жалби в отделни производства, поради което съдът следва да присъедини настоящото ч. гр. д. № 1978/2024 г. към гр. д. № 1979/2024 г. по описа на ВКС, II г. о. за общото им разглеждане в едно производство под номера на последното дело и за постановяване на общ съдебен акт по тях на основание чл. 213 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,