Определение № 47 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2018 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. В законоустановения 1-месечен срок е постъпила молба от община Димитровград, чрез пълномощника й по делото адвокат Г. К., за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 от ГПК чрез осъждане на другата страна да заплати на молителя сумата от 2 084 лв. – направени разноски в производството пред ВКС съгласно представен договор за правна защита и съдействие. В молбата се излага, че страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл.80 от ГПК. Насрещните страни – Ж. Д. Г. и Н. С. Г., молят молбата да бъде оставена без уважение. Позовават се на прекомерност на адвокатското възнаграждение, като твърдят, че претендираната сума не отговаря на сложността и реално извършените действия от страна на процесуалния представител на община Димитровград. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното: С постановеното на 3.12.2018 г. определение по чл.288 от ГПК по делото Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба, подадена от Ж. Д. Г. и Н. С. Г.. С определението си съдът е пропуснал да се произнесе по искането на насрещната страна – община Димитровград, за присъждане на разноски, направено с отговора на касационната жалба. Към отговора на касационната жалба са приложени списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ платено в брой от община Димитровград на адвокат Г. К. възнаграждение в размер на 2 084 лв. Така изложеното обуславя извода, че искането за допълване на определението с присъждане на разноски в полза на община Димитровград е основателно. Същевременно съдът, като съобрази материалния интерес на спора – 51 807 лв., както и извършените от адвокат К. действия по делото, изразяващи се единствено в подаване на отговор на касационната жалба, намира, че са налице предпоставки по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. При съобразяване с разпоредбата на чл.9, ал.3, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящият състав на ВКС определя дължими разноски в полза на община Димитровград в размер на 1 563 лв. Предвид горното, съдът