Определение № 281 от 25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2945/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение от 22.03.17 по г.д.№.4785/16 на Софийски апелативен съд, ГО, 8с., молбата на Д. В. Х. за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от Д. В. Х., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е прието, че искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно поради липса на изискуемите предпоставки за уважаването му. Посочено е, че молителят има имущество и доходи, които му позволяват да организира защитата си по делото; имал е и адвокат, който е упълномощил, и от който се е отказал. При това положение предоставянето на помощта не е оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидата - той вече е организирал защитата си, упълномощеният от него адвокат е направил доказателствени искания и съдът е уважил част от тях. Така постановеното определение е незаконосъобразно. Съгласно чл.23 ал.3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение; съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото и здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост, възрастта, други обстоятелства. В случая молителят е пенсионер, разведен, с доход 230лв. инвалидна пенсия и 150лв. наем, притежава тавански етаж /мансарда 63кв.м. и таванско 32кв.м./, лек автомобил на 23г., влог 600евро, с влошено здравословно състояние /94% инвалидност с оглед злокачествено новообразувание и сърдечни заболявания, претърпял оперативно лечение и последваща хоспитализация/, изискващо постоянно назначено медикаментозно лечение. При това положение настоящият състав намира, че Д.Х. не разполага с достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение и предпоставките на чл.23 ал.3 ЗПП са налице. Сезирането на въззивната инстанция чрез упълномощен от него адвокат, от който впоследствие се е отказал, не може да се възприеме като пречка по чл.24 т.1 ЗПП. Страната следва да има възможност да представи позицията си пред съд надлежно и удовлетворително. Тази възможност не се изчерпва само с подаване на въззивна жалба - а в случая, освен всичко друго, е допуснат и разпит на свидетел, молителят изрично е заявил, че не може да се защитава сам, и несъмнено би имал полза от назначаването на защитник адвокат, който да го подпомогне при събирането на доказателствата и пледирането. С оглед на изложеното атакуваното определение трябва да се отмени, като на Д.Х. се предостави исканата правна помощ. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,