Определение № 3468 от 24.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1991/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение24.06.2026 г.докладчик Даниела Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 7137/28.04.2026 г., допълнена с частна жалба вх. № 7219/29.04.2026 г. и частна жалба вх. № 7242/29.04.2026 г., наименовани „отговор на разпореждане“, подадена от М. А. С., срещу разпореждане № 442 от 15.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 396/2026 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7137/28.04.2026 г., допълнена с частна жалба вх. № 7219/29.04.2026 г. и частна жалба вх. № 7242/29.04.2026 г., наименовани „отговор на разпореждане“, подадена от М. А. С., срещу разпореждане № 442 от 15.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 396/2026 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С последното е оставена без движение частна касационна жалба с вх. № 5998/07.04.2026 г., подадена от М. А. С., срещу постановеното по делото определение № 496/24.03.2026 г., като на страната е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи подписана със саморъчен или електронен подпис жалба, както и документ, удостоверяващ внасянето по сметка на ВКС на дължимата държавна такса от 7.67 евро. Съставът на ВКС намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, на обжалване подлежат: 1. определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото и 2. определенията, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. На основание чл. 279 ГПК, разпоредбите на чл. 274- чл. 278 ГПК се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Обжалваното в случая разпореждане, с което на жалбоподателя са дадени указания във връзка с отстраняване на нередовности на подадена от него частна касационна жалба е такова по движение на делото и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е преграждащо, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (такова би било разпореждането за връщане на частната жалба), нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Евентуалната неправилност на разпореждането, на която се позовава частният жалбоподател, би могла да бъде обект на инстанционен контрол единствено при обжалване на евентуално последващо разпореждане за връщане на частната касационна жалба, но не и в самостоятелно производство. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,