Определение № 40 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 260/2009 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 2065/1.ІІІ.2010 г., подадена от ответника по касация в настоящето пр-во Р. П. Н., с която той претендира да бъде допълнено постановеното на 25.І.2010 г. по настоящето дело решение № 155 в частта му за разноските, като му бъдат присъдени не само сторените от него пред ВКС, но и направените такива пред въззивната инстанция. В тази насока молителят Н. се позовава на изричното си искане в този смисъл, направено с последното изречение от отговора му по касационната жалба на „О” Е. – Б. При произнасянето си по молбата за допълване на касационното решение по чл. 293 ГПК настоящият състав на ВКС съобрази следното: Съгласно чл. 296, т. 3, предл. 2-ро ГПК в сила влизат въззивните решения, по които касационната жалба не е била уважена, а тъй като с постановеното на 25.І.2010 г. решение № 155 в пр-вото по чл. 290 ГПК по настоящето дело не е била уважена касационната жалба на „О” Е. – Б. в отхвърлителната част на атакуваното от д-вото въззивно решение на Бургаския ОС – по иска на този търговец за заплащане на неустойка в размер на 3 750 евро, както и по иска му за заплащане на договорно възнаграждение, съответно за разликата над 357.87 евро и до предявения размер от 937 евро, преклузивният срок за подаване на настоящата молба е в случая този по втората алтернатива на чл. 248, ал. 1 ГПК - едномесечен. Молбата на Р. П. Н. е подадена по пощата на 25.ІІ.2010 г. /видно от датното клеймо на приложения към нея пощенски плик/ и с оглед правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК ще следва да се приеме, че тя е постъпила в пределите на въпросния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, т.е., че е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата на Р. П. Н. е основателна. Видно от молба на процесуалния представител на Н. адв. Д от АК Б. с х. № 16532/17. ХІІ.2008 г. и приложен към нея договор за правна помощ, направените пред въззивната инстанция разноски са в размер на 200 лева, който хонорар Н. е заплатил в брой. Същевременно и в настоящата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК не се поддържа Н. да е направил други разноски пред касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение