Решение № 7110 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7399/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „КАРЛСБЕРГ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу решение № 14780/29.04.2025 г. по адм.дело № 10266/2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на „Карлсберг България“ АД гр. София срещу Решение №262/18.09.2024 г. на КЗД, Втори специализиран постоянен заседателен състав, по преписка №129/2023 г.. С посоченото решение, по сигнал на Е. Й. И., в качеството му на Председател на ФСО на КТ ,Подкрепа" при „Карлсберг България" АД, е установено, че „Карлсберг България" АД, работодател, като не е изпълнил законово задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.13, ал.3 и чл.14, ал.1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), е осъществил по-неблагоприятно третиране по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. и дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. на основата на признака "синдикална принадлежност" спрямо служител на дружеството - Л. Л. - на длъжност Търговски представител, Студен пазар в „Карлсберг България" АД; На основание чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. на дружеството е наложено административно наказание - имуществена санкция размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за установеното неизпълнение на законово задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗЗДискр и нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и му е предписано, на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., в качеството му на работодател и ответна страна в производството, в едномесечен срок от постановяването на решението, да предприеме ефективни мерки за преустановяване и отстраняване на визираните нарушения на Закона за защита от дискриминация, като в действията си като орган по назначаването да се съобразява със задълженията, произтичащи от разпоредбите на Закона за защита от дискриминация. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и иска отмяната му. Алтернативно моли да бъде намален размера на наложената на дружеството имуществена санкция до размера на минимума, предвиден в чл.80 ал.2 от ЗЗДискр.. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.. Ответникът по касационна жалба – Комисия за защита от дискриминация, в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за оставяне на решението на АССГ в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски по делото. Ответникът по касационна жалба – Л. В. Л., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на АССГ. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че „Карлсберг България“ АД гр. София в качеството му на работодател, е осъществило по-неблагоприятно третиране по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. и дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. на основата на признака "синдикална принадлежност" спрямо служител на дружеството - Л. Л. - на длъжност Търговски представител, Студен пазар в „Карлсберг България" АД. Въз основа на събраните по делото доказателства АССГ обосновал, че решението на КЗДискр. е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл.47 от ЗЗДискр. и в съответствие с чл.48, ал.1, вр. чл.54 от ЗЗДискр., при спазване на установената от закона писмена форма и съдържа предписаните в чл.66 ЗЗДискр. реквизити. Решаващият съд приел и че при издаване на решението на КЗДискр. са спазени специалните административнопроизводствени правила, установени в чл.50 – чл.70 ЗЗДискр. и правилно е приложен материалния закон. Обоснован е изводът на АССГ, че е налице по-неблагоприятно третиране на Л. Л. в сравнение с Ж. Р., също служител на дружеството и съответен на фактическите установявания, които не са спорни по делото, че и двете служителки са били в отпуск по майчинство и след завръщането им основното трудово възнаграждение на Л. Л., която е била член на синдикалната организация, не е индексирано, за разлика от това на Р., която не е била член на синдикална организация към момента на завръщането си на работа. Съответни на фактическите установявания са изводите на съда относно членството на Л. в синдикалната организация, както и че именно членуването в синдикалната организация е предпоставка да не се увеличи възнаграждението й след завръщане на работа. Настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващият съд за доказана причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и членуването в синдикална организация на Л. Л., доколкото неблагоприятното третиране е обусловено единствено от наличието на членствено правоотношение с конкретна синдикална организация. Неоснователни са оплакванията на касатора за наличие на противоречие в решението на АССГ относно квалифицирането на нарушението на дружеството като състав на пряка дискриминация по чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. В посочените от касатора части на решението съдът единствено е обсъдил приложимите разпоредби от закона относно съставите на пряката и непряката дискриминация, след което е обосновал изводите си относно наличието на непряка дискриминация по чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. Не са налице и твърдяните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила. В случая, производството пред КЗДискр. е образувано след надлежно сезиране със сигнал от Е. И., в качеството му на Председател на ФСО на КТ „Подкрепа“ при „Карлсберг България“ АД, каквото качество той е имал към датата на подаване на сигнала – 05.06.2023г. Правилно, с оглед приключване на производството пред КЗДискр. с благоприятен за Л. Л. акт, решаващият съд е приел посочените нарушения на процесуалните правила в производството пред органа, като несъществени, които не обуславят отмяна на крайния акт на това основание. Противно на доводите на касатора, в решението на АССГ са изложени съображения относно липсата на основание за намаляване на размера на наложената имуществена санкция, които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изложеното обжалваното съдебно решение не страда от заявените от касатора пороци и следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба - КЗДискр. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Ответникът Л. не е представила доказателства за направени разноски по делото, поради което такива не могат да й бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение