Определение № 935 от 01.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 532/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез старши инспектор Д. против определение № 100020 от 18.12.2023 г. на Апелативен съд Б. по в.гр.д. № 193/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на решението от 07.02.2022 г. в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 5 831,58 лв. Жалбоподателят поддържа становище, че не дължи държавна такса, тъй като вземането, предмет на делото по ЗОНПИ е публично държавно вземане и се ползва от привилегията на нормата на чл.84 ГПК. В частната жалба се сочи практика на ВКС, формирана при действието на ЗОПДИППД /отм./, като се твърди, че тя е относима и към последващите закони – ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ – ДВ, бр.84/23 г. в сила от 6.10.2023 г./. Ответникът по жалбата – Ж. Ж., не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в зависимост от изхода на делото, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ дължи заплащане на държавна такса по исковете и не се счита освободена от това си задължение на основание чл.84, т.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Една от разликите между ЗОПДИППД /отм./ и следващите закони – ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл.28 от отменения ЗОПДИППД, а по иска по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и по иска по чл.153 ЗПКОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото /чл.75, ал.3 вр. чл.78 от отменения ЗОПДНПИ и чл.154, ал.3 вр. цчл.157, ал.2 ЗПКОНПИ/. При действието на посочените разпоредби е формирана съдебна практика на ВКС, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /определение № 2366 от 3.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр.д. № 170/2023 г. на IV г.о., определение № 2810 от 3.10.2023 г. по ч. гр.д. № 3705/2013 г. на IV г.о., определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3948/2023 г. на III г.о. и др./ С оглед изложеното, обжалваното определение на Апелативен съд Б., с което е оставена без уважение молбата на Комисията за изменение на решението от 07.02.2022 г. в частта, с която е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 5 831,58 лв., следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение