Определение № 4218 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Перник (ДСП-гр.Перник), против Определение № 116 от 29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1159/2025 г. по описа на Административен съд София – област, с което e оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на определение № 1429 от 13.11.2025 г., по делото, в частта му за разноските. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, защото съдът достигнал до грешен правен извод, че органът, ответник в първоинстанционното производство е оттеглил оспорения административен акт. Моли да се отмени определението на Административен съд София – област като неправилно. В срока по чл. 232 АПК е депозирано писмено становище от ответната страна чрез адв. Н. Х. - Йорданова. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София – област е заповед № ЗД/Д-РК-123 от 22.11.2024 г. на директора на ДСП-гр. Перник, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 26 от ЗЗДет. е наредено малолетното й дете да бъде настанено временно в семейството на Р. А. И. и С. К. И., професионално приемно семейство, за периода на стабилизиране на психоемоционалното състояние на майката, установяване статута на бащата и определяне на родителските права по отношение на детето от съда. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - област е представена заповед ЗД/Д-РК-052/19.06.2025 г. от директора на ДСП – Перник, с която на основание чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и във вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 4, ал.1, т. 2, както и на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 26 от ЗЗДет. е наредено прекратяване временното настаняване на детето в семейството на Р. И. и С. И., които са професионално приемно семейство, и детето се настанява временно в семейството на нейни роднини, а именно Б. Д. Ц. и С. И. Х., считано от 20.06.2025 г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. С определение № 1429/13.11.2025 г. е оставена без разглеждане жалбата на Ф. К. В., майка на детето Л. И. Я., срещу заповед № ЗД/Д-РК-123 от 22.11.2024 г. на директора на ДСП-гр. Перник, като производството по делото е прекратено. С посоченото определение по искане на жалбоподателя съдът е осъдил за разноски Агенцията за социално подпомагане като е приел, че съгласно чл. 143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. В случая оспорения от жалбоподателя административен акт е оттеглен от административния орган с издаването на заповед ЗД/Д-РК-052/19.06.2025 г. от директора на ДСП – Перник, с която е наредено прекратяване временното настаняване на детето в семейството на Р. И. и С. И., които са професионално приемно семейство, и детето е настанено временно в семейството на нейни роднини, а именно Б. Д. Ц. и С. И. Х., считано от 20.06.2025 г. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Поради тези съображения Административен съд София – област е достигнал до извода, че искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация е основателно. По искане на частния жалбоподател от 19.11.2025г за изменение на определението в частта за разноските,инкорпорирано в частна жалба №7209/19.11.2025г,АССО се е произнесъл с обжалваното понастоящем определение №116/29.01.2026г,с което е оставил без уважение искането на ДСП-Перник за изменение на определението от 13.11.2025г в частта за разноските. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове е уредена в чл. 143 АПК и представлява процесуална последица от изхода на спора. Съгласно чл. 143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. В настоящия случай, производството е прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК, поради оттегляне на оспорения административен акт, т. е. налице хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК. Поради това са съществували предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,