Определение № 7683 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. Д., подадена чрез адвокат Ж. Маринов против Определение № 6377/02.06.2026 г., постановено по административно дело № 1584/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-1703618/22.05.2026 г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, тъй като не е съобразено, че в случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на същото, предвид обстоятелството, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от водача лек автомобил е сключена веднага след установяване на нарушението. Ответната страна не изразява становище по спора. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е посочената по-горе заповед, с която на Б. А. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" ЗДвП - "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". Мярката е приложена след съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 22.05.2026 г. около 10,18 часа в гр. Пловдив Б. А. Д. управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация на 05.05.2026 г., във връзка с чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на застраховка "Гражданска отговорност". Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е оспорена от адресата й, като в жалбата е отправено особено искане на основание чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение, което ще доведе до значителна и трудно поправима вреда за него. С жалбата е представен договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лекия автомобил и застрахователна компания, със срок на действие от 11,47 часа на 22.05.2026 г. до 23,59 часа на 21.05.2027 г. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е установил и доказал изпълнението на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закон - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В този закон не са предвидени основанията за спиране от съда на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре въз основа на нови обстоятелства. Твърдените и установени последици за оспорващия следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. Следва да се има предвид също така, че предварителното изпълнение на административния акт има акцесорен характер, като е пряко обвързано със самия акт, поради което същото не може да съществува самостоятелно, тъй като обслужва ефикасността на основния акт и позволява той да породи правни последици преди влизането му в сила. От представените по делото доказателства се установява, че административното нарушение е било отстранено непосредствено след установяването му. Застраховката за гражданска отговорност е сключена още същия ден след проверката на контролните органи. Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което е сторено видно от съдържащата се по делото справка за регистрации на автомобила. Следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка е престанала да реализира преследваната от закона цел. Горепосоченото ново фактическо обстоятелство е възникнало веднага след полицейската проверка и съставянето на АУАН, както и след налагане на принудителната административна мярка, но не е взето предвид от първостепенния съд. Със сключването на валидна застраховка "Гражданска отговорност" и възстановяване на регистрацията на превозното средство са постигнати целите по чл. 22 ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него, поради което предварителното изпълнение на мярката значително и без основание би увредила правната сфера на адресата й. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, Административен съд – Пловдив е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното, тричленен състав на Върховния административен акт