Решение № 13736 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15276/2014 г.

Решение № 13736 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15276/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София обжалва решение № 6095 от 16.10.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 7069/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 2001208763/12.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1108/25.06.2013 г. на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до основания спорен по делото факт - относно началното салдо на разполагаемите парични средства на Цанко Дренски към 1.01.2005 г. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е налице пререшаване на факти и обстоятелства, установени с влязъл в сила ревизионен акт, без да се приложи процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. Счита, че в ревизионния акт по ЗОДФЛ за 2003 и 2004 г. е допусната техническа грешка относно размера на началното салдо, като вместо 0.00 лева е посочен размера на установения за 2002 г. недостиг от 534 658.76 лева. Според касатора така допусната грешка е довела и до неправилни изчисления на доходите и в крайна сметка до липса на задължения за данъци за предходните периоди на 2003 г. и 2004 г. Предвид установения недостиг на парични средства към края на 2002 г. и липсата на доказателства за спестени средства към 31.12.2004 г., касаторът поддържа становище, че към началото на ревизирания период на 2005 г. лицето не разполага с парични средства. На това основание оспорва като неправилни изводите на съда относно размера на разполагаемите парични средства за ревизирания период. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - Цанко Любомиров Дренски, оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, изменена с решение № 1108/25.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, град София, с който на Цанко Дренски за установени задължения за данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 239.16 лева и съответните лихви. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на получените доходи с имущественото състояние на ревизираното лице. Ревизионният акт е изменен от директора на дирекция ОДОП град София, като от паричния поток е изключена сумата от 201 000 лева върнат от лицето заем на Сиско индъстри ЕООД, предвид констатациите при ревизията, че такъв заем не е предоставен. След съпоставка на останалите приходи и разходи за 2005 г., които не са били спорни между страните, решаващият орган е приел, че е паричен недостиг към 31.05.2005 г. е в размер на 5860.29 лева. Към 31.12.2005 г. са установени разполагаеми парични средства в размер на 123 996.20 лева, която сума е приета за начално салдо за следващия ревизиран период към 01.01.2006 г. Определеният от директора на дирекция ОДОП данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1239 лева е върху данъчна основа от 7419.10 лева формирана от доходи от трудово правоотношение за периода в общ размер от 1558.81 лева и недостиг на парични средства към 31.05.2005 г. от 5860.29 лева. В останалата част за 2006 г. и 2007 г. ревизионният акт е отменен изцяло в производството по административното му обжалване. За да отмени ревизионният акт, в оспорената му съдебен ред част, съдът е приел, че неправилно при ревизията за 2005 г. като начално салдо към 1.01.2005 г. не е взета предвид сумата от 523004.27 лева представляващо положително салдо на паричния поток към 31.12.2004 г. съгласно фактическите констатации за 2004 г. в ревизионен акт № 20001388/22.06.2007 г. издаден на Цанко Дренски. Ревизионният акт в частта за 2003 и 2004 г., в която не са установени допълнителни задължения за данък върху доходите е влязъл в сила като необжалван от ревизираното лице. В мотивите на решението съдът е посочил, че за процесната 2005 г. е проведена нова ревизия, при която не са установени нови факти и обстоятелства, които да доведат до промени във вече установените резултати при предходната ревизия към 31.12.2004 г., но въпреки това органът по приходите е възприел различно начално салдо. Според първоинстанционния съд след като дадени данъчни периоди вече са били ревизирани, с РД и РА не могат да се установяват нови факти и обстоятелства, различни от установените в предходното ревизионно производство. Ревизия, която променя вече установените факти и обстоятелства може да се възложи по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, каквото възлагане в случая не е налице. По тези съображения съдът е приел за начално салдо сумата от 532004.27 лева и съгласно заключението на ССЕ е установил, че към 31.12.2005 г. наличността на парични средства по паричния поток към 31.12.2005 г. е 926891.59 лева, поради което данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) не се дължи. Като неоснователни са отхвърлени доводите на ответника за допусната техническа грешка при определяне началното салдо за 2004 г., като вместо 0 лева е пренесена сумата на паричния недостиг от 2002 г., с мотиви, че действително поправка на техническа грешка би довела до влошаване положението на ревизираното лице, но няма пречка констатациите в ревизионния акт да се изменят по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, което в случая не е сторено. Решението е правилно като краен резултат. Крайният извод на първоинстанционния съд, че данък по чл. 35 (отм.) за 2005 г. не се дължи, съответства на установените при ревизията факти и на приложимия по време материален закон, но по съображения различни от изложените в мотивите на решението. По делото е установено и не е било спорно между страните в процеса, че данъчната основа за облагане на Цанко Дренски по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2005 г. е определена въз основа на недостиг на парични средства към 31.05.2005 г. в размер на 5860.29 лева. Това обстоятелство е изрично посочено в мотивите на решението на директора на дирекция ОДОП, град София, с което ревизионният акт в частта на установения данък за 2005 г. е изменен. Така определената данъчна основа е в противоречие с действащия по време материален закон - чл. 13 във чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.). Цитираните разпоредби предвиждат, че данъчната основа, която подлежи на облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е облагаемият годишен доход за съответната данъчна година, а общият годишен доход е сборът от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година. В случая с решението на директора на дирекция ОДОП град София при начално салдо от 0 лева е констатирано наличие на разполагаеми парични средства от 123 996.20 лева към 31.12.2005 г., които са включени като начално салдо за следващ ревизиран период. Поради това незаконосъобразно е обложена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, определена въз основа на разходите към 31.05.2005 г. в размер на 5860.29 лева, която не отговаря на изискването по чл. 15 във връзка с чл. 13 от ЗОДФЛ (отм.) за облагане на годишния доход. Предвид наличието на положителна разлика между установените в административното производство приходи и разходи на Цанко Дренски към 31.12.2005 г., определена при начално салдо от 0.00 лева, наличието на по-висок размер на разполагаемите парични средства към 1.01.2005 г., макар това да е бил основният спор между страните по делото, е ирелевантно за законосъобразността на установения за 2005 г. данък върху доходите в размер на 1 239 лева и съответните лихви. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно съдът е приел за установен размер на наличните парични средства към 31.12.2005 г. от 926 891.59 лева. От заключението на ССЕ е видно, че тази сума е определена, като са включени крайното салдо от 523 004.27 лева за 2004 г., както и приход от 285 000 лева, получени средства от върнат заем. Заключението в тази част не е обсъдено, съгласно чл. 202 от ГПК във връзка със събраните по делото писмени доказателства, поради което неправилно е кредитирано в тази част. Както се посочи по-горе, дори и без тези суми /285 000 лева върнат заем и 523 004.27 лева начално салдо/, разполагаемите средства на ревизираното лице за 2005 г., установени в хода на ревизията са в общ годишен размер от 149 133.81 лева, които превишават направените през този период разходи в годишен размер от 30 113.59 лева. Разликата до пълния размер на данъчната основа от 7 419.10 лева, определена от директора на дирекция ОДОП град София е формирана от доходи от трудови правоотношения. Доходите от трудови правоотношения не пораждат задължение за декларирането им от една страна и от друга - в конкретния случай са в рамките на необлагаемия минимум от 1560 лева по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм., ред. ДВ 108/2004 г., в сила от 1.01.2005 г.). Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно приложението на процедурата по чл. 133-134 от ДОПК в процесния случай. Съгласно чл. 133, ал. 1 ДОПК на изменение по този ред, подлежат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, установени с влязъл в сила ревизионен акт. В случая с влезлия в сила ревизионен акт не са установени задължения за данъци за периода на 2004 г. От друга страна фактическите констатации в издадения предходен ревизионен акт нямат обвързваща доказателства сила и се преценяват във връзка с останалите доказателства по делото. Предвид изложеното по-горе за положителна разлика между установените приходи и разходи на лицето, които не са спорни, размерът на началното салдо в случая е без значение за задълженията по ревизионния акт в оспорената му част. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на акта и е отменил установения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1239 лева и съответните лихви, съдът е постановил правилно решение като краен резултат. Предвид липсата на посочено касационно основание за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 218 АПК. Пред касационната инстанция ответникът се явява лично и не е направил искане по разноските, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,