Определение № 4307 от 09.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2026 г.

Производството е по чл. 309 ГПК. ВКС е сезиран с искане за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 771/12.06.26г., постановено по в.гр.д. 134/26г. на Софийски апелативен съд. Решението на САС е постановено в производство по чл. 22а ЗЗакрД и с него е разпоредено връщането на децата П. А. Л. (род. ..........г.) и Я. А. Ч. (род. .............г.) в държавата по обичайното им местопребиваване- Република Полша. Молбата за спиране е подадена от бащата на децата А. Л. и от двете деца чрез баща им. Молителят А. Л. е представил документ за внесена гаранция по сметка на ВКС в размер на 500 евро. Срещу решението на САС е подадена молба за отмяна от бащата лично и в качеството му на представител на двете деца, в която е изложил като основание за отмяна липсата на конституиране на двете деца като страни в производството по чл. 22а ЗЗакрД, както и обстоятелството, че не му е била дадена възможност да организира защитата си пред САС във връзка с приемането на нови доказателства. ВКС счита, че молбата за спиране е неоснователна по различни съображения спрямо молителите. Децата П. Л. и Я. Л. не са страни в производството по чл. 22а ЗЗакрД, нито са необходими другари, поради което не са активно легитимирани да искат спиране на изпълнението на въззивното решение, поради което молбата им за спиране следва да се остави без уважение. В този смисъл са определение №989/23г., постановено по гр.д. 1620/23г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 60347/03.12.21г., постановено по гр.д. 4796/21г. на ІІІ ГО и определение №60306/21г., постановено по ч.гр.д. 3566/21г. на ІІІ ГО. По отношение молбата на А. Л., ВКС намира, че от посочените обстоятелства в молбата за отмяна във връзка с твърдението за нарушение на правото му на участие пред САС, не са налице основания за спиране изпълнението на влязлото в сила въззивно решение. В производството по чл. 309 ГПК съдът не е длъжен да спре изпълнението на влязло в сила решение във всички случаи, когато е внесена гаранция по чл. 282 ГПК. Напротив, с оглед твърденията в молбата за отмяна и доказателствата може да прецени, че липсва основание за спиране на изпълнението, както е в случая. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО