Определение № 237 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1738/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. Касаторът „ЕЛЕКТРОХОЛД ТРЕЙД“ ЕАД е поискал, с молба с вх.№ 22439/27.12.2024г., чрез законните си представители - изпълнителния директор А. Д. и член на СД – В. Т., подписана и от другата страна – несъстоятелния длъжник чрез синдика М. Н., във връзка с постановеното от ВКС определение №3104/26.11.2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено по в.т.д. № 60/2024г. на САС, да бъде освободена предоставената от него гаранция за спиране на изпълнението на решението и да бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка – особената синдишка сметка на ищеца. Ответникът по касация – „Енергийна финансова група“ АД /в несъстоятелност/, чрез синдика М. Н., е приподписал молбата с искането и е съгласен за превод на сумата по посочената сметка за погасяване на задължението. ВКС, ТК, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С решение № 180/19.03.2024г., постановено по в.т.д. № 60/2024г. на Софийски апелативен съд, е обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“ АД /в несъстоятелност/, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, договор за цесия от 21.06.2018г., сключен между „Енергийна финансова група“АД /н./ и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, с който „Енергийна финансова група“ АД е прехвърлила вземанията си към „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, на обща стойност 2 857 237, 41 лева, и „Електрохолд България“ ЕАД / сега с променено име/ е осъден да върне в масата на несъстоятелността на „Енергийна Финансова Група“АД /в несъстоятелност/, сумата от 700 000 лв. С определение № 3104/26.11.2024г. по к.т.д. №1738/2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. До приключването на касационното производство изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е било спряно по реда на чл. 282 ГПК с определение № 786/29.03.2024 г., постановено по ч. гр. д. №647/2024 г. на ВКС, 2 т.о., по молба на ответника и въз основа на представеното от него обезпечение - парична сума в размер на 700 000лв., намираща се по набирателната сметка на ВКС и към настоящия момент съгласно служебно удостоверяване от счетоводител на ВКС от дата 07.01.2025г. С молба с вх.№1242/22.01.2025г., в изпълнение на указания на съда по разпореждане от 10.01.2025г., двете страни изрично са посочили, че няма образувано изпълнително дело за вземането, като доброволното плащане е предпочитано от тях и нямат интерес от образуване на изпълнително дело, както и че нямат претенции за вреди във връзка със спирането. Настоящият съдебен състав намира искането за допустимо и основателно. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения срок по чл. 82 от ГПК - една година от датата, на която вземането е станало изискуемо. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС от 26.11.2024г., след която дата е настъпила изискуемост, а искането е депозирано на 27.12.2024г. С оглед горното молбата е процесуално допустима. Предвид предназначението на паричната гаранция - да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение има за цел удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила, поради което е отпаднала необходимостта от обезпечение на спирането на изпълнението му. Ответикът по касация не е заявил възражения относно превода на сумите, нито претенции за обезщетение за вреди от забава спрямо внесената сума, а е приподписал искането за освобождаването й. Изрично е и искането на страната, внесла обезпечението, освободената сума да бъде преведена по сметка на кредитора й. С оглед искането и на двете страни – ищец и ответник за превеждане на сумата по гаранцията като изпълнение на решението и изразената изрично от тях воля в молба с вх. №1242/22.01.2025г., както и уточняването, че поради постигнатото съгласие нямат интерес и не е образувано изпълнително дело, няма пречка за освобождаване на гаранцията. С оглед горното съдът намира, че молбата е основателна, сумата следва да бъде освободена и да бъде разпоредено превеждането й по посочената от молителя сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Второ търговско отделение