Определение № 125 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 893/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Д. Д. Х. от [населено място] частна жалба с вх.№ 4072 от 3.11.2021г. против определение № 60230 от 24.09.2021г. по гр.д.№ 3214/2021г. на Върховен касационен съд, ІV отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата й с вх.№ 16 от 6.01.2021г. срещу отговор на Висш адвокатски съвет, обективиран в писмо, изх.№ 1333 от 15.12.2021г. по нейна жалба срещу решение на Софийски адвокатски съвет от 5.03.2019г. за временно преустановяване упражняването на адвокатска професия поради болест и освобождаване от плащане на членски внос за срока на болничните, на основание чл.23, ал.1 ЗА и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката счита така постановения акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: Не се спори, че жалбоподателката е адвокат, вписана в Софийска адвокатска колегия на 26.03.1993г. Не се спори и че е подала няколко заявления до САК, едно от които /№ 1461 от 28.02.2019г./ с искане да бъде „временно преустановено упражняването на адвокатска професия поради болест“. С решение по т.1 от дневния ред на проведено на 5.03.2019г. САК /вж.Протокол № 10/ е оставил така подаденото заявление без движение. Дадени са указания за заплащане на „дължимите от нея вноски към касите на САК и ВАС до м.12.2018г.вкл.“ Във връзка с този акт, Д. Д. Х. е подала жалба пред Висшия адвокатски съвет. Последният, с писмо № 1333 от 15.12.2021г., я е уведомил, че „ не е налице основание за прилагане на чл.23, ал.1, изр. последно за„временно преустановено упражняването на адвокатска професия поради болест“. Последвала е жалба пред ВКС, която е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение 60230 от 24.09.2021г. по гр.д.№ 3214/2021г. на ІV г.о. на ВКС. Изложените мотиви са, че доколкото законодателят не е предвидил обща обжалваемост на всички постановени актове на ВАС, а съгласно Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация, съдът не е компетентен да се произнася извън изрично посочените в Закона за адвокатурата /ЗА/ хипотези. Липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост /наличие на акт, подлежащ на контрол / изключва допустимостта на производството. Частната жалбоподателка се позовава на препратката към чл.7 на нормата на чл.88, ал.4 от ЗА, предвиждаща реда за обжалване на актовете на Адвокатския съвет. Изразеното от ответната страна становище е, че обжалваното писмо не е годен за обжалване акт. В Закона за адвокатурата изчерпателно са посочени случаите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол – чл.7, ал.4-7, чл.9, ал.6, чл.10, ал.5, чл.16, ал.4 и ал.5, чл.19, ал.7 и ал.8, чл.20, ал.3, чл.22, ал.3, чл.53, ал.2, чл.61, ал.4, чл.106, ал.4, чл.116, ал.1 и чл.130, ал.2 ЗА и настоящият не е сред тях. Нормата, на която се позовава жалбоподателката на чл.88, ал.5 ЗА е обща /регламентира вътрешния контрол на актовете на САК/ и тя не може да обоснове законово основание за осъществяване на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на ответната страна и намира обжалвания акт за правилен, а доводите на жалбоподателите са несъотносими. По отношение на подлежащите на обжалване актове на Висшия адвокатски съвет, практиката на Върховния касационен съд е единна и трайно установена. Адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на ВАдвС, респ. – осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАдвС не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал.5 от ЗАдв, тъй същата е обща норма, регламентираща само осъществявания от ВАдвС вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии – в рамките на широката им компетентност по чл. 89 от ЗАдв и др./вж. напр. определения по гр.д.№ 443/2019г. ІV г.о., гр.д.№ 669/2022г.на ІV г.о., гр.д.№ 3214/2021г. на ІV г.о., гр.д.№ 1995/2020г.на ІІІ г.о./ Мотивиран от гореизложеното, като счита обжалвания акт за правилен, настоящият състав на Върховен касационен съд