Определение № 4783 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3765/2026 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. Г.-Д. против разпореждане № 4043 от 14.07.2026 г., постановено по ч.гр.д. 3281/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от нея частна касационна жалба с вх.№16760/05.06.26г. поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност, защото съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса. Останалите оплаквания не се отнасят до обжалваното разпореждане а до други въпроси и предходни процесуални действия, които не са предмет на обжалваният акт. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1, във вр. с ал.1 т. 2 ГПК, поради което съдът я преценява за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Данните по делото са следните: С определение № 1488 от 05.05.2026 г. е потвърдено разпореждане № 262 823 от 23.10.2025 г., по гр.д. № 8953/ 2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е върната искова молба с вх. № 88 016/ 5.07.2019 г. подадена от М. А. Г. Д. срещу Областна управа София град - гр. София, с която е предявен иск за собственост и производството по делото е прекратено. Против това определение е подадена в срок от М. Г. частна касационна жалба вх.№16760 от 05.06.26г. Поради това, че към частната касационна жалба не е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване и не е внесена дължимата държавна такса за нея, с разпореждане от 09.06.2026 г. са дадени указания на Г. да отстрани тези нередовности. Препис от разпореждането й е връчено на 25.06.2026 г. С определение № 263348 от 14.08.2025 г. по първоинстанционното гр.д.№ 8953/2019 г. М. А. Г.-Д. е освободена от заплащане на държавна такса. Това освобождаване се отнася за всички фази на производството пред всички инстанции до приключването му или до отмяната на това определение поради настъпили нови обстоятелства. Затова в частта, с която е указано на Г. да внесе държавна такса за частната касационна жалба, разпореждането е неправилно. В определения срок обаче Г. не е изпълнила останалите правилно дадени указания за представяне на изложение с обосноваване основанията за допускане до касация. Допускането до касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал.3 ГПК зависи от наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да посочи точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, тези въпроси да са от значение за изхода на конкретното дело и да са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда / т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Върнатата частна жалба е касационна и съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.3 ГПК, към нея се прилага изложение на основанията за допускане до касация. Неприлагането на изложение сочи на нередовност на частната касационна жалба. Съгласно чл. 275, ал.2, във вр. с чл. 262 и чл. 286, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 279 ГПК, нередовната частна касационна жалба се връща. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, като резултат, е постановено в съответствие с процесуалния закон, поради което следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение