Определение № 9102 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.213а ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сметната палата на Република България срещу Определение по хода на делото № 1296/27.07.2026 г. по адм. дело № 10/2026 г. на Административен съд - Враца, с което е оставена без разглеждане касационната жалба вх. № 1985/22.07.2026 г., подадена от Сметна палата, чрез пълномощника ст. юрк. Г. Георгиева срещу Решение № 1006/15.06.2026г. постановено по адм.дело № 10/2026г. на Адм.Съд Враца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Твърди, че били уведомени за съдебното решение на 08.07.2026 г., поради което подадената жалба на 22.07.2026 г. била в предвидения 14 дневен срок по чл.211 ал.1 от АПК. Твърди, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че съобщението за съдебния акт е било връчено на гл.юрисконсулт на 07.07.2026 г.. Заявява, че посоченото лице не е от кръга на лицата посочени в чл.46 ал.2 от ГПК. В определението не били посочени индивидуализиращите белези на лицето получило съобщението. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че съобщението за постановеното решение № 1006/15.06.2026г. по адм.дело № 10/2026г. на Адм.Съд Враца е изпратено до Сметната палата и е връчено на гл.юрисконсулт на 07.07.2026 г., като 14-дневния срок за подаване на жалба срещу решението на АдмС Враца е изтекъл на 21.07.2026 г. Видно от отразеното в ССЕВ касационна жалба вх. № 1985/22.07.2026г. е изпратена на 22.07.2026г. в 15:17 часа. Отделно от това изх. № на касационната жалба в регистъра на Сметната палата е също от 22.07.2026г. с № 11-00-184-2. Касационната жалба е изпратена и чрез куриер Булпост, който е приел пратката под № 11-00-184-2/22.07.2026г. на 23.07.2026г. Въз основа на тези факти е направен извод, че касационната жалба е просрочена с един ден, като е подадена след законоустановения срок, поради което е налице основанието по чл.215, т.3 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, съгласно чл.213а, ал.2 от АПК. Предвид на горното, касационната жалба на Сметна палата е оставена без разглеждане. Изводът на Административен съд - Враца е правилен. От доказателствата по делото е безспорно, че на 07.07.2026 г., на посочения от частния жалбоподател адрес, който е такъв и по седалището му, на лицето Ю. Е. Д., което е посочило, че е "главен юрисконсулт", от призовкар М. К. е връчено съобщение за изготвения съдебен акт на АдмС – Враца, като изрично е записано, че се връчва препис от решение № 1006/15.06.2026 г. по адм. дело № 10/2026г. на АдмС Враца. Връчването е удостоверено в съобщение, оформено надлежно с посочена дата на връчване, лице, на което е връчено, и неговата длъжност. Верността на вписаните в съобщението данни са удостоверени с подписа на връчителя. За да е надлежно връчването следва да е извършено по начините указани в разпоредбите на АПК респ. на ГПК. В АПК е налице нарочна уредба касаеща извършването на връчване на изготвен съдебен акт по електронен път, но по делото от страна на Сметна палата не е посочен електронен адрес съгласно чл.137 ал.2 от АПК. В този случай, съгласно чл.138 ал.3 във вр. с чл.137 ал.5 във вр. с чл.18а ал.8 от АПК съобщението се връчва на адреса на който страната е била призовавана. Тъй като реда за връчване на този адрес не е подробно уреден, то предвид нормата на чл. 144 се прилагат разпоредбите на Глава Шеста „Съобщения и призовки“, Раздел I „Съобщения“ от ГПК. Тъй като в конкретния случай се касае до връчване на акт на съд, по който страна е държавно учреждение, то връчването е по реда на чл. 52 – Държавните учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време. Връчването е извършено в съответствие със закона и с установеното в чл. 50, ал. 3 ГПК процесуално правило, че връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В конкретния случай липсват опровержения, че лицето което е получило съобщението на 07.07.2026 г., не е служител на Сметна палата, нито, че не е имала задължение да получава съобщения, вкл. и съдебни книжа. При това положение, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че съобщението за изготвено решение по делото е връчено на страната на 07.07.2026 г.. Ирелевантно е за настоящия спор по кое време е било заведено съобщението в деловодството на учреждението. Липсва необходимост от цитиране на името на лицето получило съобщението в съдебния акт, а това е могло да бъде установено от страната при извършване на справка по делото. Налице е редовно връчване на съобщението за изготвеното съдебно решение и срокът за подаване на касационна жалба е 14-дневен от съобщаване на решението, предвид чл. 211, ал. 1 от АПК и е изтекъл на 21.07.2026 г., поради връчване на съобщението на 07.07.2026 г. Касационната жалба е постъпила на 22.07.2026 г. т.е. извън законово регламентирания срок, като просрочието и е основание за оставянето и без разглеждане съгласно чл.213а ал.2 във вр. с чл.215 т.3 от АПК. Неоснователен е довода, че е нарушена разпоредбата на чл. 46 ал.2 от ГПК, тъй като в случая са налице специални разпоредби за връчване на съобщения на държавни учреждения и юридически лица (чл.52 и чл.50 от ГПК), които имат предимство пред общите правила. С оглед на горното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.236 във вр. с чл.221 ал.2 във вр. с чл. 213а, ал.7 АПК Върховният административен съд