Определение № 7470 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Г. М., чрез адв. Янева, срещу определение № 10786/28.03.2025 г. по адм. дело № 1363/2025 г. по описа на Административен съд – София- град, с което е отхвърлено оспорването му по жалба вх. № ППН-01-634#19/23/15.10.2024 г. против решение № ППН - 01 - 634/03.10.2024 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно и незаконосъбразно. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че е изтекъл срока визиран в разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗЛД.Счита, че съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая както и не е събрал относимите доказателства. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество на спора от друг състав на първоинстанционният съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът КЗЛД– не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Г. М. против решение № ППН - 01 - 634/03.10.2024 г. на КЗЛД, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № ППН - 01 - 634/24.07.2023 г., в която се твърди нарушение на Дирекция „Бюро по труда“(ДБТ)- Дупница към Агенция по заетостта, а именно неправомерно използване на личните му данни и производството е било прекратено. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателят е имал 7 регистрации като безработен в „Бюро по труда“- Дупница, като последната е била прекратена на 20.05.2021 г. В производството пред КЗЛД, са дадени указания на Агенция по заетостта, да представи доказателства, кога през м. юни 2021 г. жалбоподателят е посетил „Бюро по труда“- Дупница. От постъпилото становище е установено, че в информационната система не са налични данни жалбоподателят да е бил регистриран като безработен през м.06.2023 г. Посочено е, че няма данни след 20.05.2021 г., когато е прекратена последната регистрация, кога М. е посещавал „Бюро по труда“- Дупница. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че при липса на други данни, М. е узнал за извършените нарушения на посочената от него дата 22.06.2023 г. Жалбата му до КЗЛД е депозирана на 24.07.2023 г. – в 6 месечния срок от узнаването. Последната регистрация на М. като безработен е приключена на 20.05.2021 г., съответно това е най - късния момент в който е било реализирано неправомерното използване на личните му данни(фиктивна регистрация като безработен). С оглед изложеното съдът се позовал на разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗЛД, като е приел, че 2 годишният срок е изтекъл на 20.05.2021 г., като жалбата подадена на 24.07.2023 г. е подадена след изтичане на 2 години от крайната дата, на която е било извършено последното нарушение. При така изложените доводи е отхвърлил оспорването. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил фактите по делото и правилно е приложил релевантните правни норми. При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. Съдът е обсъдил представените по преписката писмени доказателства, както и изложените в жалбата доводи. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че крайният двугодишен срок, който включва в себе си шестмесечния срок, тече от датата на прекратяване на последната регистрация в „Бюро по труда“- Дупница- 20.05.2021 г., когато е извършено и преустановено нарушението, свързано с неправомерното използване на личните данни на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. При неупражняване на субективното право за обжалване в този срок, това право на М. е погасено, както правилно е приел съда. В случая, Комисията е сезирана повече от две години след изтичане на срока, поради което правилно съдът е приел, че решението на административния орган да откаже да разгледа по същество отправеното до него искане е законосъобразно. Срокът е преклузивен, като пропускането му погасява правото да се търси защита пред компетентния административен орган. С оглед изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение