Определение № 3801 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на адвокат Н. Хаджийска – Йорданова, процесуален представител на Е. Стоянова, за допълване в частта за разноските на Решение № 431 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 3985/2023 г. по описа на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, като в негова полза се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по молбата – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Перник, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на заявеното с нея искане. Върховният административен съд, шесто отделение, намира искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а по същество за неоснователно по следните съображения: Производството по делото е образувано по две касационни жалби, и двете против решение № 25/15.02.2023 г. по адм. дело № 360/2022 г. по описа на Административен съд – Перник. Едната е подадена от Е. Стоянова, чрез адв. Хаджийска – Йорданова, а другата от директора на ТП на НОИ – Перник. Решаващият състав е достигнал до извод за неоснователност и на двете касационни жалби, с оглед на което е оставил в сила обжалваното първоинстанционно решение. От пълномощника на ответницата Е. Стоянова е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). По делото е наличен и договор за правна помощ и съдействие, както и пълномощно, с което адв. Н. Хаджийска - Йорданова е упълномощена да представлява доверителката си. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по–нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. От така действащата правна уредба следва, че за да бъде уважено искането по чл. 38, ал. 2 е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски. Отговорността за разноски в съдебното производство е регламентирана в чл. 143 от АПК. Текстовете на чл. 143, ал. 1 – 4 от АПК изискват да бъдат заплатени разноски на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. Настоящият тричленен състав намира, че в случая не е изпълнена третата от посочените предпоставки за уважаване на искането с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като в случая не е налице отговорност на насрещната страна за разноски. Поради това не са налице основания за допълване на процесното Решение № 431 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 3985/2023 г. по описа на Върховния административен съд, състав на шесто отделение, в частта му за разноските, поради което и искането за това следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, шесто отделение