Определение № 342 от 08.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5205/2015 г.

Производство по чл.248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 7204 от 14.07.2016 г. на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя К. С. П., чрез адвокат А. В. от САК, за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 216 от 07.07.2016 г. в частта за разноските, с искане за присъждане на възнаграждение за адвокатски услуги в размер на 1140 лева с вкл. ДДС. Молителят поддържа, че производството по издаване на обратен изпълнителен лист е самостоятелно производство, различно от производството по чл.422 ГПК, поради което направените за това производство разноски му се дължат независимо от присъдените с постановеното решение по чл.290 ГПК. От насрещната страна - Л. В. М., чрез адвокат София К.–А. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и счита молбата за неоснователна. Молбата за изменение на определението на настоящия състав в частта му за разноските е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение № 90/05.04.2016 г. по гр.д. № 5205/2015 г. на ВКС, IV г.о. е отхвърлен предявеният от Л. В. М. срещу [фирма] иск на основание чл.422 ГПК, вр.с чл.92, ал.1 ЗЗД и в полза на ответника са присъдени разноски за касационната инстанция, включващи разноските за адвокатски услуги. Ответникът е поискал да се издаде обратен изпълнителен лист и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по тази молба, което настоящият състав на ВКС е оставил без уважение по съображения, че подаването на молба по чл.245, ал.3 ГПК не е самостоятелно производство, а искане във връзка с вече образувано и приключило съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК, съдът се произнася по претенцията за разноски в съдебния акт, с който се приключва делото в съответната инстанция. Следователно, заплатените от страната разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат се присъжда във връзка с предоставянето на услуги и/или процесуално представителство пред съответната съдебна инстанция. В случая, правният спор е разрешен по същество от касационната инстанция и на страната са били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение с постановеното по делото съдебно решение по чл.290 ГПК. Ето защо, молителят няма право на допълнителни разноски за процесуални действия, които се извършват във връзка с приключилото дело, в това число и по молбата за издаване на обратен изпълнителен лист. Воден от изложеното Върховния касационен съд, състав на ІV г.о.