Определение № 6763 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. В. Г., [ЕГН] чрез адв. Павлов, срещу определение №3986/09.04.2025 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. № 440/2025 година. Релевира възражения за неправилност. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Административен съд гр. Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото не са постъпвали отговори на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на Г. В. Г., [ЕГН] чрез адв. Павлов срещу принудителна административна мярка – репатриране на лек автомобил Пежо с рег. № [рег. номер] на инспектор репатриране в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – И.Иванов. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че ПАМ е определена на 26.05.2023 година, а жалбата срещу нея е подадена на 27.02.2025 година, извън преклузивния срок. Определението е валидно и допустимо, а по същество правилно, при следните изводи от правна страна. Приложената принудителна административна мярка е такава по чл.171, т.5, б.“б“ от Закона за движение по пътищата. Същата подлежи на обжалване по реда на АПК. ЗДвП не изисква писмена форма на административен акт за определяне на тази ПАМ. Предвид устната форма на акта, правилен е изводът на състава на АС гр. Варна, че в него не може да бъде посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Общата хипотеза на чл. 149, ал.1 АПК предвижда, че административните актове се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая видно от представената справка от 26.05.2023 г., жалбоподателят е заплатил дължимите такси за връщане на автомобила на 26.05.2023 г. в 17.20 часа. На тази дата мярката е доведена до знанието на адресата и от тази дата е започнал да тече срокът за оспорване съгласно чл.149, ал.1 от АПК, както правилно е приел АС гр. Варна. С реформата в административното правосъдие и факта на установяването на действията и бездействията на административния орган като предмет на обжалване (Арг.: чл. 21, ал. 1 АПК), законът очевидно снема от определена категория актове (вкл. тези по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП) изискването за писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК, като задължава съда да се произнесе по материалната им законосъобразност. При условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е неформален акт, то нарушението на предписаната от закона форма не може да бъде третирано като основание за незаконосъобразността й, респ. разпоредбата на чл. 140, вр. с чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е неприложима. А след като по презумпция ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б" ЗДвП не може да се отменя или прогласява за нищожна поради неспазване на писмената форма за издаването на индивидуалните административни актове, доводът на жалбоподателя относно липсата на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, водещ до приложението на чл. 140 АПК е правен non-sens (в тази насока виж: определение на ВАС по адм.д. № 11925/2011 година). Друг е въпросът, че и при приложение на чл. 140, ал. 1 от АПК, съответният двумесечен срок за обжалване е изтекъл към датата на подаване на жалбата, която жалба всъщност е подадена почти две години след определянето на мярката. Срокът за обжалване на административния акт е преклузивен. Изтичането му е основание за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата, както правилно е определил състава на АС гр. Варна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на ВАС