Определение № 1746 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. П. П. от гр.Пловдив, подадена чрез процесуален представител – адвокат Д. Тодорова АК София срещу определение № 10881 от 03 декември 2025 год. постановено по адм.дело № 2744/2025 год. по описа на Административен съд гр.Пловдив. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на Т. П. П., [ЕГН], от град Пловдив, [жк], [адрес], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № GPAM-1559262 от 24 октомври 2025 год. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) София. Частният жалбоподател чрез своя процесуален представител – адвокат Д. Тодорова от АК София счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е анализирал внимателно всички доказателства по делото и това е довело до формиране на погрешни изводи. Значителните и трудно поправимите вреди се обосновават с невъзможността на частният жалбоподател да прекарва пълноценно време със семейството си тъй като работи в гр.София а живее постоянно в гр.Пловдив. Твърди се също, че той е оспорил резултата от полевият тест и е дал кръв за изследване и именно резултата от тези изследвания ще е от значение за решаването на делото по същество. Прави искане, Върховният административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд гр.Пловдив и да постанови друго, с което да спре предварително изпълнение на заповед за ПАМ № GPAM-1559262 от 24 октомври 2025 год. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) София. Ответникът по делото не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна но не на изложените в нея основания. От фактическа страна се установява следното: Т. П. П. от гр.Пловдив е собственик на моторно превозно средство (МПС) БМВ Х3 с рег. № [рег. номер]. На 24 октомври 2025 год. органите на МВР установяват че Т. П. П. управлява посоченото по-горе МПС на автомагистрала "Тракия", на територията на Община Ихтиман, Софийска област след употреба на наркотични вещества или техните аналози. За това твърдяно нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3616454 На 24 октомври 2025 год. ответника по делото - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР София. издава процесната по делото заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1559262 с която на жалбоподателя Т. П. П. от гр.Пловдив е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 6 месеца до една година. Със същата ПАМ са отнети два броя регистрационни табели и свидетелство за управление на МПС с описан номер. Срещу така постановената ПАМ е депозирана жалба чрез директора на ОДМВР София до Административен съд София – област. Жалбата е подадена от Т. П. П. чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Д. Тодорова с представено по делото пълномощно. Жалбата е подадена на 10 ноември 2025 год. чрез Системата за сигурно електронно връчване. Самата сезираща жалба с която е направено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед не е подписана от подателя адвокат Д. Тодорова – нито саморъчно нито с квалифициран електронен подпис. По тази жалба е образувано адм.дело № 1282/2025 год. по описа на Административен съд София – област, като с определение № 1485 от 25 ноември 2025 год. делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд гр.Пловдив. След получаване на производството състава на Административен съд гр.Пловдив с разпореждане № 10744 от 01 декември 2025 год. постановено по настоящото дело е оставил без движение жалбата като е дал единствено указание на жалбоподателя в седмодневен от съобщаването да представи доказателства за спазване на 14-дневния срок за обжалване на заповедта пред съд. След представяне на тези доказателства, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като такова е проведено на 27 януари 2026 год. За събиране на доказателства производството по делото е отложено за 24 февруари 2026 год. И към настоящият момент сезиращата съда жалба с която е направено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед не е подписана от подателят й – адвокат Д. Тодорова. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира така постановеното определение за недопустимо по следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК жалбата се подава в писмена форма и трябва да съдържа подпис на лицето, което я подава. Същата следва или да бъде подадена в оригинал с поставен саморъчен подпис на лицето. При подаването й по електронен път, какъвто е настоящият случай, същата е следвало да бъде подписана с квалифициран електронен подпис по силата на чл. 27 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги. Поставеното законово изискване е условие за редовност на оспорването, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. При констатиране на нередовност съда има задължението по чл. 158, ал. 1 АПК да остави жалбата без движение за отстраняване на нейната нередовност. Разглеждане на жалба без подпис на лицето има за последица недопустимост на постановения съдебен акт по съществото на спора. Съобразяването на жалбата с изискванията на закона за нейната редовност представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на право на жалба и е предпоставка за допустимост на производството. Отсъствието на редовно сезиране на съда, изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по искането и разглеждането на спора по същество. Липсата на положителна процесуална предпоставка прави определението недопустимо. Недопустимостта на съдебния акт може да бъде установена от настоящата инстанция и при липса на оплакване в този смисъл, предвид чл.218, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК. След обезсилването на обжалваното определение делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне по искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалваната заповед след отстраняване на нередовността на искането инкорпорирано в сезиращата съда жалба. С оглед констатираната недопустимост на обжалваното определение съдът не дължи произнасяне по наведените в частната жалба доводи за неговата незаконосъобразност. Водим от горното и на основание чл.218, ал.2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение