Определение № 8451 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 2390 от 15.07.2026 г., постановено по адм.д. № 600/2026 г. Административен съд - Плевен (АС – Плевен) е отхвърлил искане за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0940-000064/07.07.2026г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР – РУ Пордим. Срещу определението е подадена частна жалба от И. Д. Ц. от [населено място], [улица], общ. Пордим, обл. Плевен, чрез адв. Димитров от АК-Плевен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени твърдения, че съдът не е обсъдил в мотивите си ключови факти, които са от съществено значение за изхода на делото, а именно – възрастта на жалбоподателя, неговата професия „шофьор“, невъзможността да се предвижва до работното си място, както и липсата на обществен транспорт между [населено място] и гр. Славяново. Иска се отмяна на обжалваното определение и спиране предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът по частната жалба – ВПД Началник група към ОДМВР – РУ Пордим не взима становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са посочени нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за лицето, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. С оспорената ЗППАМ № 26-0940-000064/07.07.2026г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР – РУ Пордим, на И. Д. Ц. е приложена ПАМ по чл.171, т. 2А ,б. „А“, ЗДвП, подлежаща на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че И. Д. Ц., в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай твърдението в частната жалба за пречки и вреди от наложената ПАМ не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Представените с частната жалба писмени доказателства, сочещи на действително упражняване от жалбоподателя на трудова дейност, не обосновават различен извод от приетия от първоинстанционният съд. Несъмнено всяко предварително изпълнение от органа може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от затрудненото му предвижване до неговото работно място, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. В своята константна практика ВАС приема, че като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Твърденията на жалбоподателя, че АС – Плевен не е изследвал факти и обстоятелства от съществено значение за изхода на делото (възрастта на жалбоподателя, неговата професия, невъзможността да се предвижва до работното си място, както и липсата на обществен транспорт между [населено място] и гр. Славяново), са неоснователни. Решаващият съд е обсъдил релевантните за правния спор обстоятелства. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в процесния случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Доказването на твърдяна реална вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима е в тежест на оспорващия. Само твърдението на жалбоподателя, че търпи затруднения при изпълнение на трудовите си задължения, не е достатъчно да изпълни основанието на чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение