Определение № 1077 от 07.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 259/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „БР Консулт“ ЕООД, чрез адв. Г. И. от САК, с надлежно учредена представителна власт по дело, срещу определение № 90/13.01.2025 г., постановено по к. т. д. № 1349/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в частта, в която е оставена без разглеждане съвместната касационна жалба на „ВК Мениджмънт” ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД срещу решение № 120/22.02.2024 г. по т. д. № 942/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 263027/11.05.2021 г. по гр. д. № 4964/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, Трети състав, с което е уважен предявеният от „Сана 2010“ ЕООД срещу „БР Консулт “ ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД - за заплащане равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с консорциум „Контракт Имидж“ (за сумата от 11333,94 лв.). В останалата част като необжалвано прекратителното определение е влязло в сила. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като, макар и предявеният срещу него кондикционен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, да е с цена под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК размер (под 20000 лв. – за търговски дела, каквото е настоящото), той е обективно и субективно съединен с предявения срещу втория ответник „ВК Мениджмънт“ ЕООД (тези две търговски дружества са съдружници в създаден от тях като гражданско дружество по ЗЗД консорциум „Контракт Имидж“) иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, поради което тези искови претенции произтичат както от съвпадащите права и задължения на двамата ответници спрямо ищеца, така и от общия юридически факт, въведен в основанието на иска – договора за продажба от 01.06.2010 г. Тъй като задължението за предаване на владението на съоръженията, предмет на продажбеното правоотношение, било неделимо (липсвало уговорка кой от съдружниците колко билборда ще предаде), било необходимо по еднакъв начин съдът да се произнесе по иска за заплащане на заместващата престация по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, което обстоятелство обуславяло необходимото другарство на ответниците по делото и то преодолявало ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Ответникът по частната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който излага подробни правни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното определение първият състав на касационния съд е оставил без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба и в частта, която е предмет на частната жалба – в частта, в която е обжалвано въззивното решение, с което е уважен предявеният от „Сана 2010“ ЕООД срещу „БР Консулт “ ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД - за заплащане равностойността на 10 бр. билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с консорциум „Контракт Имидж“ (за сумата от 11333,94 лв.). Изяснява се, че ищецът е предявил срещу ответниците „ВК Мениджмънт” ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД, които са съдружници в създаден от тях като гражданско дружество по ЗЗД консорциум „Контракт Имидж“, пасивно субективно съединени кондикционни искове с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за разделно заплащане на паричната равностойност на 10 бр. билдборда, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. – общо на стойност от 36176 лв., от която 24842,05 лв. за съдружника „ВК Мениджмънт” ЕООД и 11333,94 лв. за съдружника „БР Консулт“ ЕООД (след допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК с определение в з. з. на 26.11.2019 г. – л. 166 от кориците на първоинстанционното дело, изменение на исковете чрез увеличение на техния размер). Тези искове са уважени в пълния им предявен размер. Но дори и ищецът да не бе претендирал разделно, а солидарно осъждане на съдружниците в процесното гражданско дружество да заплатят общата сума от 36176 лв., не би възникнало между тях необходимо другарство – те са обикновени другари, поради което с оглед на тяхното нетъждествено материалноправно положение решението може, но не е задължително да бъде еднакво (с аргумент от обратното основание от правната норма, уредена в чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК). Както обаче бе изяснено, ищецът е предявил срещу ответниците кондикционно вземане на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД не солидарно, а разделно, поради което с всеки един от пасивно субективно съединените искове се иска съдебна защита на различно по обем материално благо, поради което цената на тези искове се определя поотделно – съобразно исковата претенция срещу всеки един от ответниците. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изяснените правни доводи предявеният срещу частния жалбоподател „БР Консулт“ ЕООД кондикционен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД е с цена от 11333,94 лв., поради което с оглед на обстоятелството, че делото е търговско, въззивното решение, с което този осъдителен иск е разгледан, не подлежи на касационен контрол – цената на този иск е под 20000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК). Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а преграждащото определение – в обжалваната му част, като правилно трябва да бъде потвърдено. При този изход на процесуалния правен спор, предмет на настоящото частно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Сана 2010“ ЕООД трябва да се присъди сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за осъщественото пред настоящата съдебна инстанция процесуално представителство. Воден от горното, съдът