Определение № 228 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6849/2014 г.

Производството е по чл.247 и чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№892/17.04.15г. на М. И. Т. за отстраняване на очевидна фактическа грешка и за допълване на диспозитива на решението по настоящото дело в частта за разноските. Ответниците в производството Г. Т. А. и Д. К. А. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е подадена в предвидения в закона едномесечен преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по делото е образувано по молби вх.№2029 от 11.09.2014г. и №2035/12.09.14г. на Г. Т. А. и Д. К. А. за отмяна по реда на чл.303 ГПК на влязлото в сила решение 31 от 20.12.14г. по гр.д.№161/13г. на Чепеларския районен съд. В мотивите на постановеното решение №58 от 30.03.15г. по настоящото дело са разгледани и двете молби, но в диспозитива неточно е отразено, че се оставя без уважение молба за отмяна на решението на Чепеларския районен съд. Следва да се допусне отстраняване на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението се посочат и двете молби, които са оставени без уважение. На следващо място – в диспозитива на решението са присъдени в полза на ответницата в основното производство М. И. Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. Това обаче са разноските само за подадения отговор по една от молбите за отмяна. По другата молба също са направени разноски в размер на 180лв., които не са присъдени. С оглед изхода на делото, тези разноски също се дължат и следва да бъдат присъдени с настоящото определение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,