Определение № 2431 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., понастоящем в Затвора [населено място], чрез процесуален представител адвокат Иванов – ПАК, срещу Определение № 272 от 09.01.2025г., постановено по адм. дело № 2535/2024г. по описа на Административен съд– Пловдив, с което е оставена без разглеждане исковата молба срещу Административен съд– Пазарджик, с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. в резултат на постановен съдебен акт, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат твърдения, че постановеният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът- Административен съд- Пазарджик не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], против Административен съд- Пазарджик, с която на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2023г. до 05.11.2024г. и от 05.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението. С Разпореждане № 10785/ 09.12.2024г. по административно дело № 2535/ 2024г. на Административен съд– Пловдив исковата молба на Н. Н. А. била оставена без движение. На ищеца били дадени указания за отстраняване на нередовностите: да обоснове допустимостта на исковата претенция, да посочи какви вреди е претърпяло лицето от постановения съдебен акт и да внесе по сметка на съда дължимата държавна такса и да представи доказателства за това. Процесуалният представител на ищеца е уведомен за това на 11.12.2024г. С молба от 16.12.2024г., ищецът е посочил в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди и че с определение по делото е освободен от държавна такса в производството. С обжалваното определение Административен съд- Пловдив е оставил без разглеждане иска, предявен на основание чл. 203, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ от Н. Н. А. против Административен съд– Пазарджик, като недопустим и е прекратил производството по същото дело. За да постанови този резултат, Административен съд- Пловдив е приел, че не се обосновава допустимост на исковата молба, тъй като срещу визирания съдебен акт е осъществен инстанционен контрол и е спазено изискването на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ да му бъде осигурена възможност да упражни правото си на защита. Така постановеното прекратително определение е неправилно. Административният съд е изложил мотиви, които не обосновават недопустимост на исковата претенция. При предявяването на иск за вреди причинени на частноправни субекти вследствие нарушаване на правото на ЕС, същите имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно- следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда от 26 януари 2010 г. по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане на отговорността на ответника. При предявяване на иск по чл. 2в ЗОДОВ ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни. Исковете не са недопустими, когато няма основание за търсената защита. Това, което съдът преценява, за да допусне спора за разглеждане, е съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът следи служебно за съществуването на процесуалните предпоставки, които обуславят това право. Дали е налице спорното материално право е въпрос, свързан с основателността на исковата претенция, по който съдът се произнася със сила на присъдено нещо. Съдът не може да се произнесе с определение, относно съществуването на материалното право. Неправилно решаващият съд е приел, че исковата молба е недопустима. Ищецът е посочил конкретни според него нарушения на правото на ЕС, от което произтичат претендираните вреди и същите подлежат на доказване. Ако съдът счита, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани е следвало да даде допълнителни указания за отстраняване на констатираните пороци. В случая ищецът, макар и да излага и съображения за неправилност на определението на Административен съд- Пазарджик, от което претендира вредите, излага и съображения за допуснато съществено нарушение на правото на ЕС. Именно твърденията за тези допуснати нарушения представляват фактическите основания на иска, които подлежат на доказване от страна на ищеца. При доказване наличието на същите (първото условие за основателност на иска), следва да се докажат и останалите две. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение