Решение № 127 от 06.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 505/2009 г.

Производството е по реда на чл.44 НПК. По молба на С. И. Х. на основание чл.368 НПК, с разпореждане № 274 от 27.07.2009 г. по чнд № 2482/09 г. Районният съд-гр. Бургас прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на Окръжния съд-гр. Бургас. С разпореждане № 20 от 03.08.2009 г. по чнд № 276/09 г. БОС повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище за подсъдност в полза на БОС. За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С. Х. е обвиняем по сл.дело № 134а/98 г. по описа на ОСС-гр. Бургас, преписка № 181/98 г. по описа на Окръжна прокуратура-гр. Бургас, преписка № 3050/98 г. на Районна прокуратура-гр. Бургас. По същото следствено дело, с постановления от 07.04.1998 г. (л.л.33,43 и 53) са повдигнати обвинения спрямо три лица, както следва: -срещу Д. С. – за престъпления по чл.199 ал.1 т.2 и 3 НК; по чл.142 ал.2 т.т.2 и 5 НК, по чл.152 ал.3 т.1 НК и по чл.198 ал.1 НК; -срещу Д. Д. – за престъпления по чл.199 ал.1 т.2 и 3 НК, по чл.142 ал.2 т.т.2 и 5 НК и по чл.152 ал.3 НК и -срещу С. Х. – за престъпления по чл.199 ал.1 т.2 и 3 НК и по чл.142 ал.2 т.т.2 и 5 НК. С определение № 64 от 19.04.2005 г. по чнд № 3267/04 г. БРС, в производство по чл.239а ал.3 НПК, прекратил наказателното производство по сл.дело № 134/98 г. (вместо № 134а/98 г.), водено срещу Д. С. по чл.199 ал.1 т.3 и по чл.152 ал.3 НК. С определение № 96 от 31.03.2006 г. по чнд № 3267/04 г. БРС, в аналогично производство, прекратил наказателното производство по цитираното следствено дело спрямо Д. С. и за престъплението по чл.142 ал.2 т.т.2 и 5 НК. Твърди се, че с постановление от 14.07.1998 г. БОП частично е прекратила следственото дело спрямо тримата обвиняеми за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 НК и е изпратила същото дело по компетентност на БРП, както и, че с постановление от 23.12.2004 г. на БРП е прекратено частично наказателното производство по посоченото дело срещу Д. С. по чл.198 ал.1 НК. В множеството постановления на БРП (л.л.204,213,214,216,227,250 и 256), както и в разпорежданията на БРС и БОС се акцентира върху постановлението за частично прекратяване на БОП от 14.07.1998 г., като към момента на произнасяне относно подсъдността то не се е намирало в кориците на делото – обстоятелство, изрично отбелязано в мотивите на разпореждането на БОС. По аналогичен начин стоят нещата и с постановлението на БРП от 23.12.2004 г. Тази празнота в материалите по делото е отстранена частично, като е налице постановлението от 23.12.2004 г. на БРП, изпратено с изх. № 7720/98 г. от 26.09.2009 г. на БРП. Въпреки положените усилия от касационната инстанция – виж писмо изх. № 181/98 г. от 29.09.2009 г. на БОП, което се оставя без коментар, и понастоящем в материалите по делото не се намира постановлението за частично прекратяване на БОП от 14.07.1998 г. Като съобрази горното и след проверка ВКС намери следното: Съответният първоинстанционен съд по смисъла на чл.368 ал.2 НПК е онзи, който е родово компетентен да разгледа и реши делото, съобразно правилата на чл.35 ал.2 НПК, а това е Окръжният съд–гр. Бургас. Както добре е известно родовата подсъдност е изрично уредена в закона – чл.35 ал.2 НПК, като нарушението й винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, абсолютно по своя характер, с последиците, произтичащи от чл.348 ал.3 НПК. Тъкмо правилата за родовата подсъдност предпоставят изясняване на обема на обвинението спрямо молителя Х. С оглед на изложеното по-горе, очевидно висящо спрямо него е обвинение за престъпление по чл.142 ал.2 т.т.2 и 5 НК и е налице съмнение за висящност на обвинението по чл.199 ал.1 т.2 и 3 НК. След влизане в сила на новия НПК, свързано с чл.35 ал.2 НК и за двете престъпления родовата подсъдност е определена в полза на окръжния съд. Тук е мястото да се спомене, че това обстоятелство не е съобразено от БРП, която с оглед на категорично наличното обвинение по чл.142 НК, няма как да е наблюдаваща по делото, тъй като компетентността на прокуратурата е съответна на компетентността на съда. Този пропуск не позволява каквито и да било изводи относно подсъдността по настоящото дело, дори на плоскостта на цитирания от БОС параграф § 3 от преходните и заключителни разпоредби на НПК(нов). ВКС намира за необходимо да укаже, че произнасянето по реда на чл.368 НПК предполага изясняването по несъмнен и категоричен начин на обема на обвинението спрямо молителя Х., като акцентът следва да се постави върху постановлението за частично прекратяване от 14.07.1998 г. на БОП. Съдържащите се в делото данни за това постановление сочат прекратяване по чл.199 ал.1 т.3 НК, а обвинението е и по т.2 на чл.199 ал.1 НК. Последното обстоятелство не е било съобразено от БРС в производството по чл.239а ал.3 НПК. Нещо повече, наличието на посоченото постановление на БОП обезсмисля произнасяне по чл.368 НПК. Водим от горното на основание чл.44 НПК, ВКС І-во наказателно отделение