Решение № 10250 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1379/2009 г.

Решение № 10250 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1379/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иво Атанасов Даскалов от гр. Пловдив, против решение № 923/29.09.2008 г., постановено по адм. д. № 526/2007 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1604719/20.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТДД на НАП гр. Пловдив в частта с която е потвърден с решение № 335/05.04.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. Присъдени са и разноски в полза на "ОУИ" гр. Пловдив в размер на 1852.16 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено и се постанови друго с което да се отмени обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрк. Москова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Иво Даскалов от гр. Пловдив, против ревизионен акт № 1604719/20.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТДД на НАП гр. Пловдив в частта с която е потвърден с решение № 335/05.04.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалвания пред него РА е законосъобразен. Съдът е изложил мотиви в подкрепа на констатациите в РА за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК, за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, а именно поради непредставяне от ревизираното лице на изискани първични счетоводни документи за покупки по които то е получател, както и поради ненамиране на доставчиците на посочените адреси. Според съда правилно ревизията се е насочила към жалбоподателя, защото той е лицето упражнявало стопанската дейност през проверявания период и е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на лицето за задълженията на образуваната от него фирма ЕТ "Иво Даскалов-Ивко Ивко". Посочил е, че жалбоподателят не престава да съществува за целите на данъчното облагане като субект на данъчни задължения, въпреки извършеното заличаване в търговския регистър. Освен това тъй като се касае за публични задължения държавата като кредитор има правото да търси данъчните задължения от всяка една от страните по прехвърлителната сделка. Жалбоподателят в качеството си на физическо лице остава отговорен за възникнали данъчни задължения по времето когато е упражнявал търговска дейност. Посочил е, че давностния срок за установяване на данъчните задължения не е изтекъл, като се е позовал на разпоредбите на чл. 108 и 109 ДОПК и подробно е разгледал този срок за всеки месец за който е следвало да се подаде данъчна декларация по чл. 100, ал. 3 ЗДДС (отм.) и е приел, че срокът започва да тече от 1.01.2002 г. и е изтекъл на 31.12.2006 г., а ЗВР е издадена на 18.08.2006 г. и срокът за образуване на ревизионно производство е спазен. Обосновал е съображения защо счита, че органът по приходите е определил правилно данъчната основа, като се е позовал на разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК (отм.) и чл. 64 ЗДДС (отм.) и е посочил, че от страна на данъчните органи е извършен анализ на относимите доказателства за правилното определяне на данъчната основа и размера на дължимия данък. Съдът е посочил още, че при връчване на искането за представяне на доказателства и писмени обяснения от ревизираното лице и при насрещните проверки на преките доставчици процесуалните действия на органа по приходите са осъществени съобразно изискванията на закона. Те са обективирани в надлежно съставени протоколи, спазени са изискванията на чл. 32, ал. 1 ДОПК като органът на приходите е извършил по две посещения на адресите при срок не по-малък от 7 дни, за което са съставени и съответните протоколи. По този начин е посочил, че е изпълнена предпоставката по чл. 124, ал. 2 ДОПК, като наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Предвид това съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалвания РА. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събираните по делото доказателства и доводите на страните въз основа на които е достигнал до обосновани изводи които се подкрепят напълно и от настоящата инстанция. Възраженията които се повдигат с касационната жалба са същите които са поддържани и пред първоинстанционниаят съд, който ги е разгледал и е изложил подробни мотиви за това, които не следва да се преповтарят. Настоящият състав не споделя становището на касатора, че ревизионния акт е издаден на ненадлежен правен субект, поради което е незаконосъобразен. Това е така, тъй като физическото лице Иво Даскалов и ЕТ "Иво Даскалов" не са два различни субекта на правото, за да бъдат третирани като различни данъчни субекти с оглед на данъчното облагане. С вписването на едно лице като едноличен търговец в търговския регистър не възниква нов правен субект, а само се разширява неговата правосубектност. Според чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, като едноличните търговци изобщо не са посочени като отделен вид задължени лица. Доколкото ЕТ не са юридически лица, то за задълженията, възникнали от дейността на физическите лица, действащи като еднолични търговци, отговорността се носи от съответното физическо лице. В този смисъл правилно съдът е приел, че независимо, че към момента фирмата е заличена, то жалбоподателят в качеството си на физическо лице отговаря за задълженията за времето когато е извършвал стопанска дейност като едноличен търговец. Неоснователно е и второто възражение в касационната жалба, че задълженията са погасени по давност. В случая определените задължения са за 2001 г. и ревизията е извършена на основание чл. 122 и сл. ДОПК като ревизия при особени случаи. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 ДОПК и разпоредбите на чл. 109 ДПК (отм.) и чл. 64 ЗДДС (отм.) са били взети предвид от органът по приходите само с оглед правилното определяне на данъчната основа наред с другите относими обстоятелства. Това е така, тъй като при ревизия при особени случаи ДОПК дава възможност на органа по приходите сам да определи данъчната основа, но това право се отнася само до размера на данъчната основа, а правилата за определянето й следва да се съобразят както с относимите критерии по чл. 122, ал. 2 ДОПК, така и с приложимите материални данъчни закони - в случая с разпоредбите на ЗДДС и ДПК (отм.). Предвид това неправилно съдът е приел, че не е относима разпоредбата на чл. 171 ДОПК, относно правилата на давността, но независимо от това правилен е крайният извод до който е стигнал, че задължението не е погасено по давност. Съгласно тази разпоредба, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В същия смисъл е била и разпоредбата на чл. 140 ДПК (отм.) действащ към 2001 г. За задълженията за 2001 г. жалбоподателят е следвало да подаде данъчна декларация през 2002 г. и тогава да плати своите задължения и предвид това, че Заповедта за възлагане на ревизия е от 2006 г. е безспорно, че не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок. Неоснователни са и останалите възражения в касационната жалба касаещи приложението на разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК (отм.) и нарушение на разпоредбите на чл. 32 ДОПК за връчване на съобщения, чрез прилагане към досието. Както се изтъкна и по-горе основанието за издаване на РА не са разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК (отм.), които са послужили само като основание за определяне на данъчната основа предвид задълженията по ЗДДС които ревизирания субект би имал, ако е водил редовно счетоводство. Предвид непредставянето на водената счетоводна отчетност (чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК) се е наложило да се премине към ревизия при особени случаи. Освен това както правилно е посочил съда цитираните разпоредби на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК (отм.) макар и да се намират в процесуален закон имат материалноправен характер, тъй като установяват материалноправните предпоставки за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при връчване на съобщенията. В жалбата не се цитират конкретни нарушения на чл. 32 ДОПК, но видно от данните по делото са спазени изискванията на тази разпоредба, тъй като проверките са документирани със съответните протоколи, извършени са по две посещения на адрес и не са били открити представители на проверяваните лица. Предвид изложените съображения като е стигнал да извода, че не са оборени фактическите констатации в РА, които съгласно презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства (а такива са събрани по делото и подробно обсъдени от съда) то съдът е издал законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение