Определение № 280 от 22.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4156/2014 г.

Производство по чл. 307 ал.1 ГПК, за проверка процесуалната допустимост на молба с вх. №1007168/17.02.2014 год. от М. С. Ц. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 04.12.2009 год. по гр.д. № 10112/2008 год. на 5- ти състав на Софийския районен съд, с което е уважен предявения като насрещен от Е. Д. С. срещу М. С. Ц. иск по чл. 124,ал.1 ГПК, за установяване, че Е. Д. С. е собственик по давност на недвижим имот, - УПИ ХІV-105, кв.7 по плана на кв. К., [населено място], с площ от 431 к.м., ведно със съществуващата в него стопанска постройка, клозет и яма. Ответницата по молбата за отмяна Е. Д. С. чрез адв. Д. Д. счита, че молбата следва да се остави без разглеждане, доколкото е подадена след преклузивния срок по чл.305 ГПК.При условията на евентуалност развива съображения и относно нейната неоснователност „по същество” с искане да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд с оглед правомощията му по чл. 307 ГПК счита, че молбата е процесуално недопустима като подадена след срока по чл. 305,ал.1т.1 ГПК. Съображенията са следните: В молбата за отмяна молителят се позовава на основанието по чл. 303,ал.1,т.1 ГПК като твърди, че след приключване на делото с влязло в сила решение се е запознала с „ ново” писмено доказателство - молба от 08.12.1998 год., депозирана от Е. Д. С. по изпълнително дело №4283/1998 год., която според нея е от съществено значение за правилното решаване на делото. Съгласно чл. 305,ал.1,т.1 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая молбата на Е. Д. по изпълнителното дело, сочена като ново доказателство, е била представена от процесуалният представител на молителката адв. Т. като писмено доказателства с въззивната жалба, срещу решението, чиято отмяна се търси по в. гр.д. №5453/2010 год. на СГС, ІV Б. Въззивната жалба е депозирана в съда на 10.02.2010 год. Следователно молителката е била запозната или е могла да се запознае с нея към този момент. Доколкото молбата за отмяна е депозирана пред първоинстанционния съд на 17.02.2014 год., очевидно предвидения от закона тримесечен срок е изтекъл. С оглед на това молбата като просрочена се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.