Определение № 340 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2019 г.

Производство по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5134/06.06.2019 г. на Л. П. Х. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 651/19.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 5005/2018 г. на Софийския апелативен съд – в частта, с която молителят е осъден да заплати, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Й. П. М. сумата 126 868 лв., представляваща обезщетение за отчуждаването на имот с площ 1 141 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], м. „Б. П.“, пл. № ..., кв. ..., идентификатор ...., представляващ дворно място с площ 2 362 кв.м. по заповед № РД-57-108/13.12.2011 г. на кмета на Столична община, с площ по скица 2 909 кв.м., която сума е получена от молителя, който се е обогатил неоснователно с нея, както и законната лихва върху главницата за периода от 12.01.2017 г. до окончателното изплащане. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, задължителна предпоставка за постановяване спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение за парично вземане, е молителят да представи доказателства за дадено от него надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК е налице единствено тогава, когато молителят е внесъл тази парична сума по сметката за обезпечения на ВКС (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Доказателствата за внасянето на това надлежно обезпечение поначало следва да са представени още със самата молба за спиране на изпълнението. Ако това не е направено, съдът следва да даде указания на молителя за размера на обезпечението и да му определи срок за представяне на доказателства за внасянето му. В съответствие с гореизложеното, по настоящото дело с разпореждане № 92/06.06.2019 г. съдът е дал указания на молителя в тридневен срок от връчване на съобщението да представи доказателства по делото за дадено от него надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – документ за внесена по сметката за обезпечения на ВКС на сумата 126 868 лв. Съобщението с тези указания е редовно връчено на молителя на 25.06.2019 г. – по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и изр. 3, във вр. с чл. 39, ал. 1 от ГПК – чрез Е. Т. – офис мениджър в кантората на адв. А. М. – съдебен адресат и процесуален пълномощник на молителя по делото, като в съобщението е посочен и номерът на сметката на ВКС, по която следва да бъде внесено обезпечението. Молителят не е изпълнил горните указания. Вместо това, с молба с вх. № 5787/25.06.2019 г. (в рамките на определения му срок) молителят е представил доказателства – справка с изх. № 100417/21.06.2019 г., издадена от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н. М. с рег. 841 по изп. дело № .... г., че е внесъл сумата 168 620.91 лв. по сметка на същия ЧСИ по същото изпълнително дело. С ново разпореждане от 27.06.2019 г. съдът отново е дал указания на молителя в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внасяне на обезпечението по особената сметка за обезпечения на ВКС. В мотивите към разпореждането изрично е разяснено, че внасянето на сумата за обезпечение по сметка на ЧСИ Н. М. е без значение за настоящото производство и не удовлетворява изискването за представяне на надлежно обезпечение, намиращо се под разпореждане на съда, тъй като в изпълнителния процес винаги има вероятност да се присъединят и други кредитори. Препис от това разпореждане е редовно връчен на молителя на 04.07.2019 г. – по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и изр. 3, във вр. с чл. 39, ал. 1 от ГПК – чрез М. К. – служител на рецепция в кантората на адв. А. М. – съдебен адресат и процесуален пълномощник на молителя по делото. В рамките на новия определен от съда срок, изтекъл на 11.07.2019 г. (четвъртък), както и понастоящем, указанията за внасяне на надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК и представяне на доказателства за това по делото, не са изпълнени от страна на молителя. С оглед на това, молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение