Определение № 4396 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 108/2023 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от адвокат А. С. И., САК, пълномощник на жалбоподателката-ищца М. К. И., с която се иска допълване на определение № 3386 от 2. 07. 2024 г. по гр. д. № 108/2023 г. на ВКС, 1 ГО, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с твърдения, че със същото съдът не се е произнесъл със съдържащото се в молбата по чл. 248 ГПК искане за присъждане, на основание чл. 38 ЗА, на адвокатско възнаграждение за безплатно осъщественото правно съдействие и процесуално представителство на ищцата М. К. И. пред въззивната и първа инстанции, съобразно изхода на спора. От ответната по молбата страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подаден писмен отговор, чрез адв. Е. Б., с който се изразява становище за недопустимост на молбата, тъй като законът не предвижда възможност за изменение, по реда на чл. 248 ГПК, на определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, което е неоттегляемо по своя характер.При условията на евентуалност са развити съображения и за неоснователност на молбата, както и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите (по 3000 лв.). Молбата е допустима. Налице е непълнота на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 3386 от 2. 07. 2024 г. по гр. д. № 108/2023 г., тъй като със същото съдът не се е произнесъл по цялото искане на адв. И., съдържащо се в молбата по чл. 248 ГПК (вх. № 4562/14. 03. 2024 г.) за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за безплатно процесуално представителство на ищцата пред първата и въззивна съдебни инстанции, съобразно уважената част от иска. Произнасяне липсва както в мотивите към определението, така и в диспозитива. Разпоредбата на чл. 250 ГПК е приложима за всеки акт, с който съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Доводите в обратен смисъл, съдържащи се в отговора на молбата по чл. 250 ГПК, са неоснователни. Разгледано по същество искането по чл. 248 ГПК, за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за първата и въззивна инстанции, в размер общо на 6000 лв., съобразно изхода на спора, разрешен окончателно с решението на ВКС, е частично основателно. Минималният размер на дължимото пред първата инстанция адвокатско възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. от 23. 05. 2017 г.), възлиза на 3730 лв., от която сума следва да се присъдят 31 % (съобразено уважената част от 34176, 68 лв. от иска с предявен размер 110000 лв.) – т.е. сумата 1156, 30 лв. Минималният размер на дължимото пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. от ДВ, бр. 68/2020 г.), възлиза също на 3730 лв., от която сума следва да се присъдят 31 % – т.е. сумата 1156, 30 лв. С въззивното решение са присъдени 638, 84 лв., поради което следва да бъдат присъдени допълнително 517, 46 лв. Общо за първата и въззивна инстанции следва да бъде присъдено, на основание чл. 38 ЗА, допълнително възнаграждение в размер на 1673, 76 лв., с оглед изхода на исковото производство. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение