Определение № 3039 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 914/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. В частна жалба с вх. № 4254/19.04.2023 г., насочена срещу определение № 433/20.03.2023 г., постановено от настоящия състав по реда на чл.307, ал.1 ГПК, се съдържа и искане от А. Х. А., чрез адв. Банкова за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 433/20.03.2023 г. в частта за разноските, присъдени на „Електроразпределение Север“ АД, чрез намаляването им поради прекомерност. Иска се разноските да бъдат намалени до предвидения в чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в редакцията, действала към момента на подаване на молбата за отмяна / ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г./, минимален размер от 300,00 лв. Насрещната страна по молбата - „Електроразпределение Север“ АД е депозирала отговор, в който поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като възражението по чл.78, ал.5 ГПК не е направено своевременно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК - определението от 30.03.2023 г. е съобщено на молителя на 12.04.2023 г., а искането за изменение е заявено в частна жалба, депозирана на 19.04.2023 г. и впоследствие уточнено с молба /неправилно наименувана частна жалба/ от 02.06.2023 г. Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните съображения: С определение № 433/20.03.2023 г. по настоящото дело съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е оставил без разглеждане молбата А. Х. А., чрез адв. Банкова за отмяна на влязло в сила определение от 07.03.2017 г., постановено по гр.д. № 13442/2016 г. по описа на Районен съд Варна и е прекратил производството по образуваното пред ВКС дело. Със същото определение молителят е осъден да заплати на насрещната страна по молбата разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата в размер на 1 200 лв. с вкл.ДДС. С определение от 26.09.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 3908/2023 г. по описа на ВКС, друг състав на ВКС е потвърдил определение № 433/20.03.2023 г., постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК от настоящия състав. Противно на доводите на насрещната страна, възражението за прекомерност е заявено своевременно от молителя, тъй като производството по делото е завършило с определение, постановено в закрито съдебно заседание и препис от отговора на молбата за отмяна, ведно с приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторените разноски от насрещната страна не е връчван на молителя. В конкретния случай към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 17.11.2022 г. е действала Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в последната й редакция /ДВ, бр.88 от 4.11.2022 г./ Съгласно чл.9, ал.4 от последната минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молба за отмяна без процесуално представителство в открито съдебно заседание, е 750,00 лв. При съобразяване, че делото е с ниска фактическа и правна сложност / молбата за отмяна е приета за процесуално недопустима, тъй като се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, което не подлежи на отмяна по чл.307 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че размерът на дължимото възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна следва да се редуцира до минималния размер, който с начислен ДДС възлиза на 900,00 лв. /750 лв. плюс 150 лв. ДДС/ При това положение, дължимите на насрещната страна по молбата за отмяна разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, възлизат на 900,00 лв. с вкл.ДДС, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, чрез намаляването им от 1 200,00 лв. на 900,00 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,