Определение № 5140 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3707/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, гр. Варна, чрез юрк. П. Радева срещу определение № 1409 от 09.02.2024 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2809/2023 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Решение №392/27.11.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 535/2020 г., в частта му по т. II, III и IV. Частният жалбоподател навежда доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага подробни съображения, че за УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор е налице правен интерес от оспорване изцяло на Решение №392/27.11.2023 г. на КЗД по преписка № 535/2020 г. Счита, след връщане на преписката за ново разглеждане със задължителни указания на ВАС като ответна страна в производството е бил конституирано единствено УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, то адресат на посочените в т. II, III и IV от процесното решение на КЗД глоба, принудителни административни мерки (ПАМ) и срок за предприемането им не може да бъде физическото лице С. Андонова - Атанасова, а лечебното заведение чрез своя изпълнителен директор. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Комисия за защита от дискриминация не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспорения съдебния акт в обжалваната му част, АС - Варна е приел, че жалбата на УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, гр. Варна против Решение №392/27.11.2023 г. на КЗД, по преписка № 535/2020 г., в частта му по т. II, III и IV е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. Според съда решението в частта, с която е наложена глоба и е приложена ПАМ на ръководителя на УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД – изпълнителния директор С. Андонова – Атанасова, както и е даден срок за предприемането на мерки за изпълнението на ПАМ, не засяга права и законните интереси на дружеството, като същото не е и техен адресат, поради което няма правен интерес от оспорването им. Определението е правилно. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъдат отстранени неблагоприятните последици или да се предотврати настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т.е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. Правилно решаващият съд е приел, че за УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД – Варна липсва правен интерес да оспорва Решение №392/27.11.2023 г. на КЗД по преписка № 535/2020 г., в частта му по т. II, III и IV, тъй като те не засягат и не застрашават пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на дружеството и не създават задължения за него. Частният жалбоподател, който е жалбоподател в първоинстанционното производство, не е адресат на наложената глоба по т. II на осн. чл. 47, т.3 във вр. с чл.80, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр., както и на наложените на основание чл.76, ал.1, т.1 във вр. с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки по т. III и IV от решението. В тази част решението касае ръководителят на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, изпълнителния директор С. Андонова - Атанасова и като техен адресат само тя има правен интерес от оспорването им. Следва да бъде отбелязано, че с разпореждане №270 от 10.01.2024г. по делото, АС - Варна изрично е указал на жалбоподателя, че не е адресат на оспорените части по т. II,т. III и т. IV от решението на КЗД, с което го е напътил и подпомогнал да уточни, че жалбата в тази част следва да се счита подадена, именно от адресата на акта в тази част, което не е сторено с молбата от 17.01.2024г. Обстоятелството, че като ответна страна в производството пред КЗД е била конституирана единствено УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, не препятства правото на засегнатата страна и адресат на решението в частта на наложената глоба и ПАМ да подаде жалба срещу същото в случай, че прецени засягане на нейни права и законни интереси. Въпросът за правилното конституиране на страните в производството пред КЗД, законосъобразността на установената дискриминация, наложена глоба и ПАМ са въпроси по съществото на спора, като връзката между тях не обуславя наличие на правен интерес от оспорване на решението на КЗД във всичките му части от УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД – Варна. По изложените съображения оспореното определение като правилно, постановено при липсата на посочените пороци за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение