Определение № 714 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2014 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от [фирма], чрез адв. А. Г., от АК София, против определение № 816/11.12.2013 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по ч.гр.д. № 7208/2013 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение по гр.д. № 15574/2012 г. състав на Софийски градски съд е отменил определение от 29.09.2012 г. на РС София, с което спорът е прекратен пред районния съд и делото е изпратено по родова компетентност на Софийски градски съд; делото е върнато за разглеждане на РС София. Частна жалба срещу това определение е подадена от [фирма], образувана за разглеждане в ч.гр.д. № 7208/2013 г. по описа на ВКС. С определение от 11.12.2013 г. касационната инстанция е оставила без разглеждане частната жалба като недопустима – подадена срещу въззивен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. Това определение е правилно. Точно, в съответствие с разпореденато в закона, тричленният състав на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 7208/2013 г. е приел, че определението на въззивния съд не е преграждащо, нито самостоятелното му обжалване, с частна жалба, е изризно предвидено в ГПК. Съдебният състав се е съобразил и с разясненията, дадени в Тълкувателно решение№ 1/2013 г. на ОСГТК, т. 9, б. «в» - определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Такава е и хипотезата, при която първостепенният съд е прекратил пред себе си производството по делото и е изпратил същото за разглеждане на друг съд, но въззивният съд е отменил първоинстанционното определение и, като е върнал делото, е възстановил висящността му пред първоначално сезирания съд. При тези съображения, частната жалба, предмет на настоящото производство, се явява неоснователна. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът