Решение № 8186 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2014 г.

Решение № 8186 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10982/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Ахмед Хасан Байрам, от с. Желязковец, община Самуил, област Разград обжалва решение № 1779 от 16.07.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 470/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 171301127 от 4.09.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 730 от 19.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението, нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са свързани с твърдения за неправилна преценка от съда на компетентността на органа по приходите възложил ревизията, тъй като същият не разполага с правомощия за образуване на ревизионно производство по отношение на лица, чийто адрес за кореспонденция е в област Разград. Другото оплакване е за неправилна преценка наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В тази връзка релевира допуснато процесуално нарушение от съда на чл. 183 от ГПК, както и на изводите, че оспорването на автентичността на положения подпис в бланките не е проведено успешно. Счита, че съдът се е позовал на процедурата по изплащане на суми от Уестърн Юниън избирателно и не е съобразил изискването за полагане на подпис върху разпечатката от системата. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви за нищожен ревизионния акт, респективно да се отмени като незаконосъобразен. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и установените факти по чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на Ахмед Хасан Байрам, от с. Желязковец, община Самуил е установен данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 921.20 лева и лихви от 127.04 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - укрити доходи, представляващи получени през 2011 г. четири превода на парични суми в общ размер на 9 211.96 лева чрез системата Уестърн юнион. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен от орган по възлагане на ревизии, който разполага с правомощия по възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за територията на ТД на НАП Варна. Възражението на ревизираното лице за нищожност на ревизионния акт е отхвърлено като неоснователно, по съображения, че от посочването на ИРМ Шумен, където работи органът възложил процесната ревизия - Елена Христова, чиято длъжност е началник сектор Ревизии в дирекция Контрол на ТД на НАП град Варна не означава, че този орган по приходите е компетентен да възлага ревизии по отношение на лице с постоянен адрес или седалище в гр. Шумен. Становището на съда е, че териториалната компетентност на органа по приходите е в рамките на територията на ТД на НАП град Варна, в която попадат и задължените лица с постоянен адрес в област Разград. Съдът е приел за неоснователни и възраженията за липса на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити доходи. Според съда конкретното обстоятелство за облагането по аналог е получаването на суми, чрез системата за Уестърн юнион, за които в хода на ревизията Ахмед Байрам е твърдял, че са дарения. В тази връзка съдът е приел, че не е доказано основанието за получаване на сумите. По отношение на оспорването на констатирания в ревизионното производство факт на получаване на част от паричните суми, изплатени чрез Търговска банка Д АД и агентът й, съдът е приел, че не е проведено успешно. Този извод е мотивиран с данните от писмо на банката, в което е описана процедурата за разплащане, която изисква установяване самоличността на получателя. Липсата на оригинала на документа в третото лице Ненко Димитров Н ЕООД, според съда не е основание да се приеме, че сумата не е получена, предвид въведените в системата за парични преводи в момента на получаване данни на получателя. Относно характера на получените парични преводи, съдът е приел за недоказано твърдението на лицето, че са получени по дарение и предвид презумцията за облагаемост на всички доходи, с изключение на изрично определените като необлагаеми, съдът е приел, че установеното задължение върху данъчна основа определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК е законосъобразно определено. Решението е частично неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е приел за неуспешно оспорването на факта на получаване на част от сумите чрез услугата за парични преводи WESTERN UNION от Ахмед Байрам. По делото чрез заключение на съдебно - почеркова експертиза ревизираното лице е установило, че подписът, положен за получил сумата върху два документа - бланка "Получаване на пари" чрез превод по Уестърн Юнион /Western Union/ за сума в размер на 70 евро, МTCN 603-516-8103 от 24.05.2011 и за сума в размер на 700 по бланка MTCN 146-312-2433 от 29.04.2011 г. изплатени от Търговска банка Д АД чрез агента й ЕТ Ненко Димитров не е положен от него. При това положение неправилно съдът е приел, че е доказан факта на получаване на суми в общ размер на 779 евро. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство се носи от приходната администрация и от ответника в съдебното производство, като част от задължението им да установят наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагането по аналог, респективно да удостоверят получаването на облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който е следвало да бъде деклариран от ревизираното лице с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. В конкретния случай по делото по реда на чл. 192 от ГПК са събрани оригиналите на разписките за изплащане на посочените суми, но с приетото по делото експертно заключение лицето е оборило факта, че е получило сумите, изплатени в брой чрез агента на Търговска банка Д АД - ЕТ Ненко Димитров. По делото не са налице други доказателства, че така изплатените суми от 70 евро и 700 евро са получени от Ахмед Байрам на датите, отразени в системата на услугата WESTERN UNION. Изявлението на банката, в писмото й до съда от 5.06.2014 г., че тези суми са изплатени на жалбоподателя, само по себе не може да служи като доказателство за изплащане и получаване на сумите от ревизираното лице, тъй като се основава на представените по делото и посочени по-горе оригинални бланки за получаване на пари, за които вещото лице е установило, че не са подписани от Байрам. Принципно правилно е становището на първоинстанционния съд, че бланката удостоверява стопанската операция по извеждане на превода от платежната система и съответната сума от касата на агента/подагента за изплащането й в брой. Но така извършената стопанска операция не е достатъчна да удостовери получаването на сумата. Наред с отразяването на получателя в платежната системата на услугата, проверката на неговата самоличност и "изтеглянето" на превода от системата според писмото на "Търговска банка Д" АД, процедурата по извършване на услугата завършва с разпечатка, която се подписва от получателя. В конкретния случай представените от агента разпечатки/разписки не са подписани от ревизираното лице, поради което неправилно съдът е приел за доказан факта, че е получил сумите. Констатациите за получени суми чрез услугата за преводи Western Union в хода на ревизията са установени въз основа на разпечатката за получени преводи от Ахмед Байрам /л. 360/. От данните в тази разпечатката се установява изплащането на суми с на конкретен получател, но не и факта на получаване на парите в брой от посочения получател. Основателно е и касационното оплакване, че получаването на сумата 3 840 евро или 7510.39 лева на 20.12.2011 г. чрез не е установено по делото, поради непредставянето в оригинал на бланката "Получаване на пари" от третото лице по реда на чл. 192 ГПК. Изводът на съда, че доход в посочения размер е получен от ревизирания субект, е в противоречие с доказателства по делото. Принципно правилно е становището на касатора, че по силата на чл. 183 ГПК, непредставянето на документа в оригинал има за последица изключването на приложения препис от същия от доказателствата по делото. Това се отнася и за непредставянето на документа в оригинал от трето лице, неучастваща в процеса, по реда на чл. 192 от ГПК. В процесния случай за получаването на сумата от 3 840 евро чрез услугата за парични преводи Western Union по делото не е представена разпечатка от платежната система - бланка "Получаване на пари", подобно на останалите суми. Такъв документ не е представен нито в заверен препис, нито в оригинал по реда на чл. 192 от ГПК. В хода на ревизията констатациите за получаване на тази парична сума се основават единствено на разпечатката, представена от Търговска банка Д АД, която, както се посочи по-горе не удостоверява факта на получаване на сумите. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че тази сума е получена и представлява доход на Ахмед Байрам. От изложеното следва, че по делото е доказано от страна на органите по приходите получен доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 100 евро или 195.58 лева. За останалите суми, представляващи разликата до пълния размер на дохода посочен в ревизионния акт от 9211.96 лева или за сумата от 9016.13 лева общо, не се установява получаването им от ревизираното лице през 2011 г. Поради това решението, с което жалбата е отхвърлена изцяло, е неправилно в частта, в която е прието, че законосъобразно е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата над 19.55 лева и съответните лихви. За разликата до пълния размер на установеното в акта задължение за данък върху доходите от 921.20 лева или за сумата от 901.62 лева и съответните лихви, решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК като се отмени ревизионния акт за разликата над 19.58 лева и съответните лихви. Останалите възражения в касационната жалба, които се отнасят до нищожност на ревизионния акт, поради липса на териториална компетентност на органа по приходите от ТД на НАП град Варна, ИРМ Шумен да възлага ревизии на физически лица, чийто адрес за кореспонденция по чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК е в обл. Разград, са неоснователни. Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и компетентността на органа, възложил ревизията, поради което не следва да се повтарят. Необходимо е да се допълни, че в този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град Варна разноски за сумата над 300 лева. На жалбоподателя се дължат разноски в размер на 529.09 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение