Определение № 703 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. Н. К. срещу определение № 1500 от 08.08.2024 г., постановено по адм.д. № 409/2024 г. по описа на Административен съд Сливен. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да определи частната жалба като неоснователна, тази съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на И. Н. К. срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230002-022-0051181 от 24.07.2023 г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП Бургас, както и по искане за спиране на действието на запора, наложен с постановлението за налагане на обезпечителни мерки в частта му относно постъпването на парични средства от Държавен фонд Земеделие по банкова сметка на жалбоподателя. С определението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тази съдебна инстанция, жалбата на И. Н. К. е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е обосновал изводите си с обстоятелството на приложимост на чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Определението е правилно. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230002-022-0051181 от 24.07.2023 г., за изискуемо публично вземане в размер на 154 441, 96 лв., на И. Н. К. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – Държавен фонд Земеделие, във връзка с плащания по програма помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. Срещу това постановление е била подадена жалба от И. Н. К., като с определение № 5 от 02.01.2024 г., постановено по адм.д. № 221 от 2023 г., Административен съд Сливен, при съобразяване на обстоятелството на предвидено задължително обжалване по административен ред, което не е било осъществено, е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата по компетентност на директора на ТД на НАП Бургас. С решение № 3 от 16.01.2024 г. директорът на ТД на НАП Бургас е оставил без разглеждане жалбата на И. Н. К., като просрочена. Това решение на административния орган не е обжалвано и е влязло в сила. Съответно е влязло в сила и постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК, постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. При съобразяване на обстоятелството на подадена жалба срещу постановлението за налагане на обезпечителни мерки, правилни са изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата. Съдържащите се в частната жалба оплаквания са относими към законосъобразността на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, като е следвало да бъдат съобразени от жалбоподателя при обжалването на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, съответно при обжалване на решението на решаващия административен орган. Решението на решаващия административен орган не е било обжалвано от лицето, същото е влязло в сила. При евентуалното обжалване на решаващия административен орган, което не е било осъществено от лицето, съответният съд, при решаването на спора по същество е щял да има възможността да се произнесе и по отношение на секвестируемостта на постъпващите суми от Държавен фонд Земеделие. При условие, че е бил сезиран с жалба в определения за това срок, тази възможност е била предоставена и на решаващия административен орган. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че първоинстанционният съд се е произнесъл по уточненото от жалбоподателя искане, че се обжалва постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение