Определение № 433 от 17.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4520/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Ц. Е. М. чрез пълномощника Л. Ц. М. за отмяна на решение № ІІ-56-79 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 16958 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд и на потвърждаващото го решение № 2815 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 11404 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, с които са уважени частично установителни искове, предявени срещу Ц. Е. М. от [фирма], [населено място] по чл. 422 ГПК до размер на сумата 4988.75 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 1442.13 лв. и са присъдени разноски в първоинстанционното производство. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по допускане разглеждането на молбата приема следното: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа изложение на обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като подаването й е в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Връчен е препис от молбата на насрещната страна, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не са постъпили отговори от ответника по молбата за отмяна и третото лице помагач [фирма], [населено място]. Налице са предпоставките за допускане разглеждане на молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение