Определение № 218 от 11.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1605/2015 г.

С определение №228/16.07.2015г., ВКС, ТК, І отделение, е спрял производството по т.д. №1605/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, до решаването на тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. С определение от 24.03.2016г. са съединени за общо разглеждане т.д.№1605/2015г. и т.д.№543/16г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., тъй като са образувани по молби за отмяна на едно и също съдебно решение. С приемане на Тълкувателно решение №7/2014г. от 31.07.2017г. тълкувателно дело № 7/2014г. по описа на ОСГТК на ВКС е приключило, с което са отпаднали и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадените от Ц. А. Г. молби по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №1359/17.03.2014г. по гр.д.№8802/2013г. на Варненски районен съд, ХІ състав, по които е образувано настоящото производство. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че в случая са налице предпоставките на чл.230 ал.1 от ГПК, поради което производството по делото подлежи на възобновяване служебно от съда. Първата молба за отмяна е подадена на 21.03.2015г. Доколкото съобщение за решението на Варненски районен съд е връчено на пълномощника на молителката - адвокат В., за която се твърди, че не е надлежно упълномощена, а няма данни решението да е съобщено на самата ищца в по – късен момент или тя по – друг начин да е узнала за него, следва да се приеме, че молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 от ГПК. Спазени са изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.306 ал.1 от ГПК. Връчени са преписи от молбата на ответника съгласно чл.306 ал.3 от ГПК. Поради това са налице предпоставките за насрочването на делото в открито съдебно заседание. Следва да бъдат оставени без уважение доказателствените искания на молителката, формулирани в молбата за отмяна от 21.03.2015г. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК, като се твърди,че делото е било разпределено тенденциозно и в нарушение на принципа на случайно разпределение на делата, както и че молителката не е била надлежно представлявана, тъй като лицата, явили се като нейни пълномощници не са били надлежно упълномощени за извършените от тях действия. Във връзка с твърденията за нарушение на принципа на произволно разпределение на делата са направени и доказателствените искания: да бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което молителката да се снабди от Варненски окръжен съд с копие на електронен носител на данните от компютърната операция по разпределение на т.д.№1297/2013г. на Варненски окръжен съд, както и гр.д.№8802/2013г. на Варненски районен съд и с данни за ползвания софтуер и правилата за определяне на съдия по случаен принцип на този софтуер, като въз основа на тези данни бъде назначена експертиза; както и да й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Висшия съдебен съвет за това кога и по какъв ред М. Т. е избрана за съдия изобщо и конкретно във Варненски окръжен съд, както и за същите обстоятелства относно останалите съдии, взели участие при разглеждането на делото в същия съд. Твърденията за нарушение на принципа на случайно разпределение са свързани не с разглеждането на гр.д.№8802/2013г. от Варненски районен съд, съответно определянето на съдия докладчик по това дело, а с участието на един и същ съдия от Варненски окръжен съд в три различни производства по повод заповед за изпълнение, издадена срещу молителката по искане на [фирма]/ на т.д.№1297/2013г., ч.т.д.№1129/2013г. и ч.т.д.№1121/2013г. на Варненски окръжен съд/. Следователно дори и да са основателни оплакванията на молителката за нарушение на принципа на случайно разпределение, те касаят производствата по другите три дела, но не и производството по гр.д.№8802/2013г. на Варненски районен съд, в което съдията Т. не е взела участие. Производството по чл.422 от ГПК е самостоятелно и независимо от производствата по чл.419 и чл.420 от ГПК, още повече, че видно от молбата за отмяна производствата по ч.т.д.№1129/2013г. и по ч.т.д.№1121/2013г. на Варненски окръжен съд са образувани частни жалби срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и срещу отказ за спиране на изпълнение на заповед по ч.гр.д.№5134/2013г. на Варненски районен съд, а предмет на установителния иск, предявен по гр.д.№8802/2013г. на Варненски районен съд, е съществуването на вземане по заповед по ч.гр.д.№5941/2013г. на Варненски районен съд. Втората молба за отмяна на същото решение е подадена на 24.09.2015г. В нея молителката се позовава на ново обстоятелство и ново писмено доказателство – писмо на директора на Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия от 01.08.2015г. Поради това молбата е подадена в тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК. Спазени са изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.306 ал.1 от ГПК. Връчени са преписи от молбата на ответника съгласно чл.306 ал.3 от ГПК. Поради това са налице предпоставките за насрочването на делото в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното и на осн. чл.230 ал.3 във вр. с ал.1 от ГПК, настоящият състав на ВКС