Определение № 1817 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 585/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Копекс и ко“ ООД, [населено място], представлявано от пълномощник адвокат П. Б., срещу определение № 791 от 12.03.2025 г. по т.д. № 1308/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на „Копекс и ко“ ООД с вх. № 19264/08.11.2024 г. за допълване на определение № 829/20.10.2023 г. по т.д. № 1308/2023 г. на ВКС, I т.о., в частта му за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Твърди се, че съставът на ВКС погрешно е направил извода, че молителят „Копекс и ко“ ООД е просрочил подаването на молба за допълване на решението в частта за разноските. В тази връзка се изтъква, че препис от определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, изобщо не е бил връчен на молителя и съответно за него съответният срок не е изтекъл. Моли се присъждането на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Съставът на ВКС е бил сезиран с касационна жалба от [община], подадена срещу решение № 176 от 13.04.2023 г. по в.гр.д. № 91/2023 г. на Пернишки окръжен съд, с което се потвърждава в обжалваната му част, решение № 148 от 04.11.2022 г. по гр.д. № 668/2022 г. на Районен съд- Радомир. С определение № 829 от 20.10.2023 г. по т.д. № 1308/2023 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, съставът на ВКС е оставил касационната жалба на [община] без разглеждане, като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК. Предоставен е едноседмичен срок от връчването му на страната, за обжалване на определението. От книжата по делото е видно, че на касатора [община] определение № 829 от 20.10.2023 г. е връчено на 30.10.2023 г. и същият не е предприел действия по обжалването му. На 08.11.2024 г. по електронната поща на ВКС е постъпила молба с вх. № 19264/08.11.2024 г. от насрещната страна - „Копекс и ко“ ООД за допълване на определение № 829 от 20.10.2023 г. по т.д. № 1308/2023 г. на ВКС, I т.о., в частта на разноските. С оглед на така постъпилата молба съставът на ВКС е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 791 от 12.03.2025 г. по т.д. № 1308/2023 г. на ВКС, I т.о., по реда на чл. 248 ГПК. С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане молба с вх. № 19264/08.11.2024 г., като подадена извън срока по чл. 248, ал.1 ГПК. За да достигне до този правен извод, съставът на ВКС изрично е посочил, че определението по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска, е влязло в законна сила на 06.11.2023 г. като необжалвано от касатора [община] /сочи се, че [община] е била уведомена за определение № 829 от 20.10.2023 г. на 30.10.2023 г., но в рамките на преклузивния едноседмичен срок за обжалването му не е подала частна жалба срещу същото/. Съставът на ВКС е подчертал, че молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е била депозирана по електронната поща на 08.11.2024 г.- повече от година след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което я е счел за процесуално недопустима. За пълнота на изложението, съставът на ВКС е посочил, че обстоятелството, че във връзка с решение № 176 от 13.04.2023 г. по в.гр.д. № 91/2023 г. на Пернишки окръжен съд, се е развило производство по чл. 247 ГПК, е без значение, тъй като правото да се претендира изменение на определението, в частта за разноските по т.д. № 1308/2023 г. на ВКС, I т.о., е обвързано със сроковете за обжалване на същото. Съставът на ВКС е отбелязал, че производството по чл. 247 ГПК е приключило с решение № 465 от 07.12.2023 г. по в.гр.д. № 91/2023 г. на Пернишки окръжен съд, като решението по реда на чл. 247 ГПК е било връчено на „Копекс и ко“ ООД на 11.01.2024 г. и е влязло в законна сила на 12.02.2024 г. С оглед и на тази дата съставът на ВКС е преценил, че молбата по чл. 248, ал.1 ГПК е била подадена извън законоустановения срок, дори и ако същият бива преценяван с оглед приключилото производство и по чл.247, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако съответният съдебен акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта му за разноските. В конкретния случай постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 829 от 20.10.2023 г. по т.д. № 1308/2023 г. на ВКС, I т.о. е връчено на касатора – [община], който и единствен има правен интерес от обжалването му, на 30.10.2023 г., и е влязло в законна сила на 06.11.2023 г., както правилно е посочил съставът на ВКС, I т.о. Доколкото с оглед конкретното му съдържание не е процесуално легитимирана да обжалва определението по чл. 288 от ГПК, съответно – същото не й е връчено, насрещната страна – частният жалбоподател в настоящото производство, следва сама да следи за резултата от производството по чл. 288 ГПК, съобразявайки подаването молбата си по чл. 248, ал.1 ГПК със законоустановения в същата преклузивен срок. В случая молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена не в законоустановения в същата разпоредба срок, а повече от година след изтичането му, поради което и същата правилно е оставена от състава на Първо т.о. на ВКС с обжалваното пред настоящия състав определение без разглеждане, като недопустима. По изложените съображения обжалваното определение на ВКС, I т.о. следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,