Определение № 3526 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от Административен съд- Хасково /АС Хасково/ пред Върховния административен съд за определяне на компетентния съд, който да разгледа правен спор по жалба на З. Н., гражданин на Мароко, против Заповед с рег.№ 368з-326/03.02.2026г. на Директор на ОДМВР Видин, с която е постановено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" МВР- София. С Определение № 363 от 12.03. 2026 г. по административно дело № 104 от 2026 г. Административен съд- Видин е прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на Административен съд- Хасково. В мотивите на определението съдът е посочил, че в случая жалбоподателят е адресно регистриран в гр. Харманли, поради което и на основание чл.133, ал.1 АПК, компетентен да разгледа жалбата му е АС- Хасково. С Определение № 1125 от 18. 03. 2026 г. по административно дело № 332 от 2026 г., Административен съд- гр. Хасково е прекратил съдебното производство, повдигнал спор за подсъдност с АССГ и е изпратил делото на ВАС за разрешаване на спора по реда на чл.135, ал.7 вр. ал.4 от АПК. За да достигне до този резултат е приел, че с оспорената заповед, на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от Закона за чужденците в република България /ЗЧРБ/, жалбоподателят е принудително настанен в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" МВР- София, като съгласно чл.46а, ал.1, изр. първо ЗЧРБ, този вид заповеди могат да се обжалват в 14- дневен срок от фактическото настаняване по реда на АПК, т.е. липсва специално правило. Приел е, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 93 от Закона за гражданската регистрация в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. В конкретния случай, оспорващото лице не е получило разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, нито има хуманитарен статут или статут на бежанец. Ето защо, той няма постоянен адрес на територията на страната, поради което разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК е ирелевантна при определяне на местната подсъдност. При това положение, според АС- Хасково, следва да се приеме, че компетентен да разгледа делото, съгласно правилата на чл.133, ал.1, изр. второ от АПК е АССГ. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд - София град, предвид следното: З. Н. е чужд гражданин. От приложените по делото доказателства се установява, че до принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ при Дирекция "Миграция" МВР- София, лицето е адресно регистрирано в [населено място], като регистрацията не е "потвърдена по безспорен начин", тоест лицето няма постоянен адрес на територията на страната по смисъла на чл. 133, ал. 1 от АПК и относимите норми на ЗГР. Няма регистриран и настоящ адрес на територията на страната. С оглед на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗГР на гражданска регистрация подлежат чуждите граждани, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната /чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ/; на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут или е предоставено убежище. В разглеждания случай, от материалите по административната преписка се установява, че адресатът на обжалвания акт е чужденец, на който е отказано предоставяне на международна закрила с влязло в сила на 13.02.2026г. решение за отказ с рег. № УПХ- 807/ 15.12.2025г. на интервюиращия орган на ДАБ при МС. От друга страна, няма данни, а и не се твърди лицето да е получило разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Следователно, правилно АС- Хасково е съобразил, че З. Н. няма постоянен адрес на територията на страната по смисъла на АПК, а същият е в чужбина. На такъв не може да се приравни и посочения адрес в регистрационната карта, издадена за целите на приключилото производство по Закона за убежището и бежанците.Адресът на пребиваване не е равнозначен на настоящ или постоянен адрес. С оглед на приетия от законодателя признак, въз основа на който се определя връзката на едно дело със съответния административен съд, и при отчитане на регламентацията на употребените от законодателя понятия в посочените по-горе норми, следва да се приеме, че оспорването на актове с адресат чужд гражданин, който няма постоянен адрес на територията на страната, е подсъдно на Административен съд – София град. В аналогичен смисъл е и определение № 8717/18.09.2025г. по адм.д. № 9235/2025г. на ВАС, четвърто отделение. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал.7 вр. 4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение