Определение № 7108 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. П. от [населено място], чрез процесуален представител, против определение № 1230 от 27.03.2025 г., постановено по адм. д. № 315/2025 г. по описа на Административен съд -Плевен. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяната му и връщане делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи приема, че е допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано пред Административен съд- Габрово по подадена от М. П. искова молба против „Универс -Комерс „ООД- Габрово, с посочено правно основание чл. 39,ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, във връзка с чл.17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, чл.6 §1,б. „а“,“б“ и „в“ от ОРЗД-Регламент /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и чл.82,1 от Общия регламент ДФЕС и чл.4,т.7 от същия регламент. С разпореждане № 249/27.02.2025г., постановено по адм. д. №57/2025г. АС-Габрово е оставил без движение исковата молба, указвайки на ищцата, че в 7 дневен срок следва да уточни: 1. Какъв е предмета на оспорването- дали се обжалва административен акт, действия/бездействия на административен орган и/или длъжностни лица и индивидуализира същите. Да посочи всички доказателства които желае да бъдат събрани и представи писмени доказателства, с които разполага; 2. Съобразно уточненият предмет на оспорване, да посочи в какво се състои искането. В указаният срок в пространна молба ищцата уточнява по отношение на първото дадено от съда указание, че предмет на делото е бездействието на управителя на ответното търговско дружество да заличи П. като съдружник в търговския регистър и личните й данни бъдат изтрити. По втория въпрос от дадените указания ищцата сочи, че искането до съда е, на основание чл. 17 от общия регламент – администратора на лични данни- ответника да изтрие личните й данни, обработвани като съдружник на дружеството и ако същия не стори това- съдът да овласти ищцата да подаде заявление в търговския регистър за вписване на обстоятелството – прекратяване на участието й като съдружник. С определение № 296/ 11.03.2025 година, АС-Габрово приема, че спорът по делото не му е местно подсъден, с оглед правилата на местната подсъдност компетентен да го разгледа е АС-Плевен, поради което прекратил производството пред себе си и изпратил същото за разглеждане от АС- Плевен. С обжалваното определение АС - Плевен на осн. чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане исковата молба на М. Т. П. против „Универс -Комерс „ООД- Габрово, с посочено правно основание чл. 39,ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, във връзка с чл.17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, чл.6 §1,б. „а“,“б“ и „в“ от ОРЗД-Регламент /ЕС/2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и чл.82,1 от Общия регламент ДФЕС и чл.4,т.7 от същия регламент- и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че исковата молба е недопустима- въпреки дадените указания ищцата не сочи акт, подлежащ на съдебен контрол по чл.39,ал.1 ЗЗЛД. От приложените по делото доказателства от ищцата, а именно копие от покана до ответното дружество – съдът приема, че същата е изпратена до ответника, но не е получена от него; също така от съдържанието на поканата/ лист 12 от делото пред АС-Габрово/- е установимо, че искането на П. е до управителя на „Универс Комерс“ООД – за предприемане на действия по прекратяване на членството на М. П. като съдружник в дружеството и вписване на това обстоятелство в търговския регистър. В тази връзка обосновано първоинстанционния съд приема, че поканата не представлява заявление до ответника, в качеството на администратор, да заличи личните й данни – не отговаря на изискванията на чл.37б и 37в от ЗЗДЛ. А дори и формално да се извлече от съдържанието и такова искане- преди изтичане на сроковете по чл.12;3 и §4 от соченият Регламент месечен от получаване на искането, с възможност за удължаване с два месеца- не е формиран и мълчалив отказ- липсват доказателства, че искане за заличаване на лични данни, е достигнало до администратора. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение като законосъобразно трябва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение