Решение № 8342 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от зам.-министъра на културата със седалище в София, на бул. „Ал. Стамболийски“ № 17, срещу решение № 5369 от 12.06.2025 г., постановено по адм. д. № 1771 по описа за 2023 г. на Административен съд – Бургас. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена, като неоснователна, първоинстанционната жалба на Е. В. Х. против Становище, изх. № СТ-84-584 от 04.08.2023 г., издадено от зам.-министъра на културата. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Е. В. Х. с постоянен адрес в гр. Созопол, на [улица], оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Становище, изх. № СТ-84-584/04.08.2023 г. на зам.-министъра на културата, с което, на основание чл. 84, ал. 9 и ал. 13 от Закона за културното наследство (ЗКН), е отказано съгласуването на инвестиционен проект „Преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II-274, кв. 31 по плана на гр. Созопол, община Созопол“; част Архитектурна; фаза Технически проект“ и преписката е върната на зам.-министъра на културата за ново произнасяне по подадено от Х. Заявление, вх. № 94-00-9350/25.05.2023 г. Наред с това Министерство на културата е осъдено да заплати на Х. направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 3305.00 лв.

Производството по адм. д. № 1771/2023 г. на Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Е. В. Х. против Становище, изх. № СТ-84-584 от 04.08.2023 г., издадено от зам.-министъра на културата, с което, по негово Заявление до министъра на културата, вх. № 94-00-9350/25.05.2023 г., Министерство на културата е отказало да съгласува на основание чл. 84, ал. 9 и ал. 13 ЗКН инвестиционен проект, озаглавен „Преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II-274, кв. 31 по плана на гр. Созопол, община Созопол“; част Архитектурна; фаза Технически проект“.

Административният съд е установил следната фактическа обстановка:

Съгласно Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост № 62, том VI, дело № 30472 от 15.01.1998 г., Х. е собственик на 77 кв.м. дворно място, представляващо парцел № II, имот пл. № 274 в кв. 31 по плана на гр. Созопол. Според Договор за покупко-продажба № 69/28.01.2005 г. (л. 291 от първоинстанционното дело) Х. е придобил 97 кв.м. от имот общинска собственост, представляващ УПИ II-274 в кв. 31 по плана на гр. Созопол, целият с площ 174 кв.м. По силата на Договор № 8-270/02.06.2016 г. (л. 292, пак там) първоинстанционният жалбоподател и ответник по касация придобива реално обособени 23 кв.м. от Поземлен имот (ПИ) 67800.501.477, целият с площ 556 кв. м., които се придават към ПИ 67800.501.236, идентичен с УПИ II-274 в кв. 31 по плана на гр. Созопол, който се увеличава и след промяната е с площ 194 кв.м.

Със Становище, изх. № СТ-84-584/13.09.2022 г. (л. 277-278, пак там) на министъра на културата е съгласуван инвестиционен проект за обект „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II-274 от кв. 31 по плана на гр. Созопол, Община Созопол, части: Архитектурна, Конструктивна; фаза: Технически проект“. В становището е посочено, че проектното предложение е допустимо по отношение на опазването на архитектурно-историческия резерват „Старата част на гр. Созопол“.

Издадено е Разрешение за строеж № 161/14.11.2022 г. на Главния архитект на Община Созопол (л. 11, пак там) за обект „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща жилищна сграда“ в УПИ II-274 в кв. 31 по плана на гр. Созопол, влязло в сила на 06.12.2022 г.

Съгласно сигнал на арх. Е. Д. от 29.03.2023 г. (л. 274, пак там), постъпил в Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), препратен по компетентност на Министерство на културата с писмо, изх. № 9400-9177/05.04.2023 г. по описа на НИНКН (л. 273, пак там), при посещение на архитекта в гр. Созопол на 15.03.2023 г., той забелязал, че „на известния ресторант „Кирик“ се е появил цял етаж над стрехата на съществуващата къща.“ В сигнала е отправено запитване относно допустимостта на надстройката и съгласуването на изграждането й с НИНКН.

В периода 27.04.2023 г. – 28.04.2023 г. служители на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГД ИОКН) при Министерство на културата посетили обект „Кирик“ на ул. „Крайбрежна“ в гр. Созопол и извършили проверка на място и по документи, за което съставили Констативен протокол, вх. № 33-НН-1439/05.05.2023 г. (л. 48-52, пак там), в който отразили, че процесната сграда, находяща се в ПИ 67800.501.236, идентичен с УПИ II-274 в кв. 31 по плана на гр. Созопол, с административен адрес: гр. Созопол, [улица], не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 ЗКН. Посочили, че поземленият имот, в който се намира сградата, попада в границите на архитектурно-историческия резерват „Старата част на гр. Созопол“, както и че „Античен град Аполония“, Община Созопол притежава статут на археологически резерват.

При огледа на място е констатирана двуетажна жилищна сграда с масивна конструкция, с три надземни етажа спрямо западната фасада. Констатирано е също изпълнено преустройство и реконструкция, включващо подмяна на покривната конструкция с нова дървена, монтаж на вътрешна обшивка от гипсокартотени плоскости и монтаж на нова покривна обшивка, изолация и керемиди. Изграден е покривен надзид по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стреха-корниза. Западният скат на новоизградения скатен покрив е изпълнен, като скъсен (холандски тип), в централната част на съществуващата западна козирка е изградена тераса, като е осигурен достъп до нея чрез монтаж на нова балконска дограма в стената на западния надзид. Установен е също монтаж на два прозореца в надзида, съответно по фасада юг и север.

Според извършилите проверката служители, изпълнените по време на строителството дейности са в отклонение на съгласувания със Становище № СТ-84-584/13.09.2022 г. на Министерство на културата проект, като съществено са изменени архитектурните и художествените характеристики на сградата. Подчертано е, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, буква „а“ ЗКН, за извършените дейности е било необходимо съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН. Посочено е, че спрямо нарушителите ще се приложат принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗКН.

С писмо, изх. № 33-НН-1439/11.05.2023 г. (л. 53 и л. 54, пак там), Главният директор на ГД ИОКН информирал Х. за постъпилия сигнал, както и че след извършена проверка на място, спрямо него се открива производство по издаване на разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ ЗКН. На лицето е предоставена възможност за запознаване с документите по преписката и изразяване на становище, искания и възражения.

В отговор, вх. № 33-НН-1439/23.05.2023 г. (л. 55, пак там), Х. уведомил Главния директор на ГД ИОКН, че за констатираното повдигане на покривната стреха ще бъде представена екзекутивна документация, тъй като в процеса на изпълнението на строителните дейности настъпили наложителни промени, попадащи в обхвата на промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж.

На 25.05.2023 г. Х. подал до министъра на културата Заявление, вх. № 94-00-9350 (л 22, пак там), с което поискал съгласуване на технически проект за преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II-274, кв. 31 по плана на гр. Созопол, Община Созопол.

Със Становище на директора на НИНКН, изх. № 9400-9350/19.06.2023 г. (л. 42, пак там) до министъра на културата, на последния, на основание чл. 7, ал. 4, т. 2 от Правилник за устройството и дейността на Националния институт за недвижимо културно наследство, е предложено да съгласува преработка по време на строителство на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II-274 в кв. 31 по плана на гр. Созопол.

С Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка, изх. № ЗЗ-НН-1439/24.07.2023 г. (л. 64-68, пак там) служители на Регионалния инспекторат с център Бургас на ГД ИОКН при Министерство на културата, на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” ЗКН, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с цел преустановяване и отстраняване на вредните последици от нарушение по чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, буква „а“ ЗКН, изразяващо се в извършване на строителни работи, изпълнени извън съгласувана по реда на чл. 84 ЗКН проектна документация за „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в УПИ II-274, кв. 31 по плана на гр. Созопол, община Созопол“, разпоредили на жалбоподателя да премахне до 15.12.2023 г.: а) покривен надзид, изграден по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стреха-корниза; б) монтираните в надзида балконска дограма и два прозореца; в) западен скат на новоизграден скатен покрив, изпълнен като скъсен (холандски тип); г) тераса запад, изградена върху съществуващата стоманобетонна западна стреха-корниз.

На 04.08.2023 г. е издадено оспореното пред първата инстанция Становище, изх. № СТ-84-584/04.08.2023 г. (л. 8-10, пак там), на зам.-министъра на културата. Като мотиви в отказа е посочено да бъдат изпълнени дадените указания с Констативен протокол, вх. № 33-НН-1439/05.05.2023 г., както и да бъдат изпълнени дадените разпореждания с Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка, изх. № ЗЗ-НН-1439/24.07.2023 г.

В хода на производството пред първата инстанция са назначени и извършени две съдебно-технически експертизи – по част „Геодезия“ и по част „Архитектура“ (л. 345-362, пак там), допълнителна съдебно-техническа експертиза, част „Архитектура“ (л. 387-401, пак там), както и повторна комплексна съдебно-техническа експертиза – от л. 489 до л. 504, пак там.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Бургас е разгледал по същество жалбата на Х., подадена против Становище, изх. № СТ-84-584/04.08.2023 г. на зам.-министъра на културата. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Обосновал е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че е налице несъответствие между правните и фактически основания за издаване на спорния акт. Приел е, че административният орган се е задоволил единствено да изложи хронологията на събитията, мотивирайки акта си с указания да бъдат изпълнени дадените с Констативен протокол, вх. № 33-НН-1439/05.05.2023 г. указания, както и да бъдат изпълнени дадените разпореждания с Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка, изх. № ЗЗ-НН-1439/24.07.2023 г. Тълкувал е разпоредбите на чл. 84, ал. 9 и ал. 13 ЗКН. Мотивирал се е, че при преценката за съгласуване/отказ да се съгласува внесеният инвестиционен проект за преработка по време на строителство, е следвало да се съобразят изчерпателно зададените от законодателя обективни критерии, а именно: 1. Внесеният за съгласуване инвестиционен проект в съответствие ли е с изискванията на наредбата по чл. 171 ЗКН; 2. Внесеният за съгласуване инвестиционен проект в съответствие ли е със съгласуван устройствен план и виза за проектиране; 3. Внесеният за съгласуване инвестиционен проект в съответствие ли е с режимите за опазване за съответната територия. Приел е, че, доколкото при издаване на процесното становище релевантният въпрос е дали новият проект отговаря на законовите изисквания, административният орган е дължал мотиви по посочените три критерия. Аргументирайки, че фактическите основания не кореспондират с правните основания, е извел извод, че спорният акт е немотивиран. Допълнил е, че административният орган не се е обосновал и защо не възприема Становище по чл. 84, ал. 2 ЗКН на Директора на НИНКН, изх. № 9400-9350/19.06.2023 г.

Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилно съдът е приел, че актът на заместник-министъра на културата страда от порок по чл. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:1. наименование на органа, който го издава;2. наименование на акта;3. адресат на акта;4. фактически и правни основания за издаване на акта;5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;6. разпореждане относно разноските;

7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

От съдържанието на обжалваното становище, - лист 8, 9 и 10 от първоинстнационното дело е видно, че същият отговаря на изискването за форма и съдържание. Изискванията на чл. 59 АПК са спазени ,като актът съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Неправилен е изводът на съда за липса на мотиви. Отказът за съгласуване е мотивиран с неизпълнение на на дадените с Констативен протокол от проверка по чл. 192 ЗКН. Възпроизведени в мотивите на акта са констатациите от проверката, дадени са указания за последващи действия и строителните дейности да се приведат в съответствие с изискванията на чл.83, ал.1 т.2, б."а" ЗКН и в съответствие с допустимите намеси съгласно съгласуваната проектна документация относно подпокривното пространство на съществуващата жилищна сграда в УПИ II-274, кв.31 ПИ 67800.501.2367 по КК на гр. Созопол. В разпоредителната част е указано да бъдат изпълнени дадените с констативния протокол указания и разпорежданията по прилагане на ПАМ, описана като основание и разпореждане в мотивната част на отказа

Административният съд е нарушил изискванията на чл. 168 АПК, очертаващ предмета на съдебна проверка, съгласно който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът се е ограничил в мотивите само да провери мотивната част на оспорения административен акт, като не е обсъдил всички основания за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК. Доколкото изводите на административния съд относно мотивите на обжалвания административен акт са неправилни и не се споделят от касационната инстанция, а проверка за останалите основания по чл. 146 АПК съдът не е направил, както и поради забрана за фактически установявания в хода на касационното обжалване по чл. 220 АПК, това от своя страна лишава Върховния административен съд от възможност да провери законосъобразността на обжалвания акт. Нарушението на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено. По тази причина решението, отменящо административния акт само поради преценка за липса на мотиви, която е неправилна, следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС- Бургас. Водим от изложеното, Върховният административен съд