Определение № 7173 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216а във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "50 Херца" ЕАД със седалище в гр. София, приподписана от адв. Начев, против определение № 498 от 28.05.2026г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, постановено по преписка № КЗК - 402/2026г., с което на основание чл. 204, ал. 1 – 3 във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОС е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Инженеринг - проектиране, строителство и осъществяване на авторски надзор) на обект/строеж „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда – ул. „Патриарх Евтимий“ № 4, гр. Нови Пазар, открита с решение № F844691 от 17.04.2026г. на кмета на община Нови Пазар. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение на КЗК, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост. Излагат се подробни аргументи за допуснато нарушение на чл. 204, ал. 2 ЗОП, включително липса на конкретно и индивидуализирано претегляне на всички засегнати интереси. Излага и съображения за наличието на условия за налагане на временната мярка с оглед на възможността да бъдат засегнати неговите интереси и невъзможността да участва в обявената процедура. Посочва и че позоваването на чл. 112, ал. 8 ЗОП не би отстранило вредите от продължаване на процедурата, въпреки оспорването й. Иска оспореното определение на КЗК да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се допусне временна мярка „спиране на процедурата“. Алтернативно иска преписката да бъде върната на Комисията за ново произнасяне съобразно дадени указания. Претендира разноски. Ответникът кметът на община Нови Пазар изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в 3 дневния срок съгласно чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, от надлежна страна, адресат на оспореното определение на КЗК, за която е налице правен интерес от оспорването му и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради и което е процесуално допустима.. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна За да постанови оспореното определение КЗК е приела, че в случая на първо място предвид доказателствената тежест жалбоподателят не е обосновал и доказал наличието на факти и обстоятелства, които да водят до налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ Приел е и че наведените от него в жалбата му твърдения за нарушение на процедурата по провеждане на поръчката не обосновават налагането на временна мярка. Предвид изискването на чл. 204, ал. 2 ЗОП е обосновал, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществения интерес, предвид предмета на поръчката, който е свързан с инженеринг – проектиране и строителство във връзка с изпълнение на мерките по енергийна ефективност и то на многофамилна жилищна сграда. Приел е, че е налице надделяващ обществени интерес, тъй като предмета на поръчката засяга широк кръг хора, а предмета на поръчката касае осигуряването на възможност за намаляване на енергийните разходи и подобряването на качеството на живот. Изложили е и мотиви за приоритета за опазване на околната среда и осигуряването на устойчиво развитие на регионите. Направил е преценка и е достигнал до извод, че спирането би имало в по – голяма степен отрицателно въздействие като последица от обществото. Най – накрая се е позовал и на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. В тази връзка е посочил, че дори процедурата да не бъде спряна и в рамките на оспорването да бъде постановено решение за избор на изпълнител, интересите на жалбоподателя са защитени, тъй като предвид посоченото договор няма да бъде сключен преди произнасянето на КЗК по съществото на спора. По тези съображения Комисията е приела, че не са налице предпоставките за налагане на временната мярка „спиране на процедурата“, поради и което е оставила без уважение искането на жалбоподателя. Определението е правилно. Съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Т.е. по силата на законовата норма е допуснато предварително изпълнение по процедурата, което пък от своя страна е обосновано от презюмирания от законодателя надделяващ общественият интерес. Процедурата може да бъде спряна само по изключение, при отправено мотивирано искане от жалбоподател и съответствие с изискванията/предпоставките на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Правилно в случая в оспореното определение КЗК е посочила, че жалбоподателя, който е предявил искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от залегналия общ принцип в чл. 203, ал. 1 ЗОП. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка с оглед на всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Направила е сравнителна преценка и относно противопоставимия частен интерес на жалбоподателя, като го е обсъдила не едностранчиво, а в съвкупност с предмета на поръчката, общите принципи на развитие на обществото и интереса на други засегнати лица, предвид специфичния предмет на поръчката. Съгласно посочената разпоредба „Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните“. Ал. 3 на посочената норма пък дава правомощие Комисията „да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане“. При съобразяване на правилата в посочените разпоредби КЗК правилно е приела, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото, тъй като предметът на обжалваната поръчка е свързан с проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда, като не само интересът на възложителя, но и общественият такъв, а именно в случая на обитателите на сградата. Общественият интерес, включително на живущите в сградата, в случая е свързан с повишаване качеството на живот на населението, изразяващо се в осигуряване на устойчиво енергийно обновяване в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност. Общественият интерес е свързан и с направата на организация по обществените поръчки, която допринася за по - бързо извършване на дейностите, включена в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилия изводът, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл. 204, ал. 3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Следва да се посочи и че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, както правилно е приела и КЗК в оспореното определение, доколкото съгласно чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Правилно и в оспореното определение КЗК е приела за неотносими към спорния в случая въпрос наведените възражения за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на оспореното решение на възложителя, тъй като те касаят съществото на спора. По изложените съображения оспореното определение на КЗК като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, дежурен състав,