Определение № 940 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 636/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение26.02.2026 г.докладчик Геновева Николаева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с рег. № 207 от 28.01.2026 г. на Председателя на Четвърто г.о. на ВКС, с което е отказано образуване на производство по преписка с вх. № 1679 от 27.01.2026 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. А. срещу разпореждане с рег. № 207 от 28.01.2026 г. на Председателя на Четвърто г.о. на ВКС, с което е отказано образуване на производство по преписка с вх. № 1679 от 27.01.2026 г., съдържаща молба за бавност с вх. № 1052 от 15.01.2026 г. на П. А. А. с твърдения, че е необосновано забавянето на постановяване на решение по дело № 2760/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. Изложените съображения са за неправилност на горепосоченото разпореждане. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима като насочена срещу преграждащ съдебен акт, но разгледана по същество тя е неоснователна. Обжалваният отказ за образуване на производство по депозираната от жалбоподателя А. молба за бавност с вх. № 1052 от 15.01.2026 г., съдържаща твърдения, че е необосновано забавянето на постановяване на решение по дело № 2760/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, е постановен след извършена служебна проверка, от която е установено, че въззивното дело, по което се е твърдяло, че не е постановено въззивно решение е приключило с влязло в сила решение на 16.05.2022 г., когато е постановено определението на ВКС по реда на чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение - по гр. д. № 1438/2022 г. на ВКС, Трето г.о.. Това производство е приложено към настоящото дело и горепосочената констатация се потвърждава и от настоящия съдебен състав. Поради това, доколкото исковото производство, по което жалбоподателят е подал молба за бавност, е приключило с окончателен съдебен акт, правилен е изводът в атакуваното разпореждане, че молителят няма правен интерес от молбата за бавност и че процесуалният ред на защита в случая е изчерпан, при което молбата с правно основание чл. 255 ГПК е безпредметна. Ето защо, като правилно, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение