Определение № 7 от 03.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4422/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на [фирма] и Т. И. Д., [населено място] срещу определение № 19177/17.10.13г., постановено по ч.гр.д.№ 11335/13г. от Софийския градски съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството във връзка с отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение по гр.д.№ 3391/07г. на СГС. Частните жалбоподатели поддържат, че в решението по гр.д.№ 3391/07г. на СГС няма допуснати очевидни фактически грешки, поради което не са налице основания за спиране на производството по частното въззивно дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че произнасянето по частната жалба срещу първоинстанционното определение за освобождаване на внесена гаранция е обусловено от постановяването на решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение по гр.д.№ 3391/07г. на СГС в частта за разноските. По същество частните жалбоподатели оспорват допускането на очевидна фактическа грешка в решението по гр.д.№ 3391/07г. на СГС и възможността за поправката й. В този смисъл произнасянето по частната жалба срещу определението за освобождаване на внесената гаранция е обусловено от констатациите на съда за несъществуване на причината, поради която е допуснато обезпечението – чл.402 ГПК. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд