Определение № 295 от 28.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2359/2019 г.

Производството е образувано по частната жалба вх. № 1030 от 25.02.2019 г. на Г. А. Ч., [населено място], срещу разпореждане от 05.02.2019 г. по в. ч. гр. дело № 251/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение №382 от 05.11.2018 г. по в. ч. гр. дело №251/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Въззивният съд е приел, че в дадения срок жалбоподателят не е изпълнил указанията да отстрани нередовностите на частната жалба като представи изложение на касационните основания, както и да бъде приподписана от адвокат като се представи адвокатско пълномощно. Неправилно въззивният съд е приел, че подадената жалба по реда на чл.83, ал.2 и чл.95 ГПК срещу определение, с което са оставени без уважение исканията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, трябва да бъди приподписана от адвокат и да бъде приложено изложение за допускане на касационно обжалване. Независимо от това като краен резултат обжалваното разпореждане е правилно, защото частната касационна жалба срещу определение №382 от 05.11.2018 г. по в. ч. гр. дело №251/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново е недопустима. Това е така, тъй като с определение №454 от 07.12.2018 г. по ч. гр. дело №4359/2018 г. на ВКС, III г.о. е потвърдено определение № 382 от 05.11.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 251/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което са оставени без уважение исканията на Г. А. Ч. по чл.83, ал.2 ГПК и по чл.23, ал.1 ЗПП вр. с чл.95 ГПК. Повторният касационен контрол на същото определение е недопустим. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.