Определение № 50005 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3556/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.4 ГПК. Подадена е молба вх. № 500233 от 31.01.2024 г. на Р. И. Т. на дадено обезпечение за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № I-31-183020 от 31.07.2017 г. на Софийски районен съд, 31 с-в. Другата страна – Р. В. и М. В., с молба вх. № 500839 от 11.04.2024 г., се противопоставя на искането да бъде върнато даденото обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК. Сочи се, че в момента има висящо изпълнително производство № 630/2021 г. пред ЧСИ Г. К., рег. № 924, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение, което е било предмет на молба за отмяна по чл.303 и сл. ГПК и по повод на което е било постановено спиране на изпълнението. Двамата твърдят, че са претърпели вреди от забавеното изпълнение и затова искат сумата по обезпечението да се внесе по сметка на ЧСИ. За да се произнесе по молбите, съставът на ВКС взе предвид следното: Р. И. Т. е подала молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № I-31-183020 от 31.07.2017 г. на Софийски районен съд, 31 с-в, с което молителката, по иск на Р. И. В., заместен в процеса от наследниците си Р. Р. В. и М. К. В., е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне трайни насаждения в собствения си ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. С определение № 60113 от 21.09.2021 г. по настоящото дело, постановено по молба на Р. И. Т., е спряно на основание чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.2, т.2 ГПК изпълнението на влязлото в сила решение № I-31-183020 от 31.07.2017 г. на Софийски районен съд, 31 с-в. По сметка на ВКС е постъпила своевременно сумата от 1000 лв., определена като обезпечение за поисканото спиране на изпълнението. С влязло в сила определение № 6 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 4409/2021 г. на ВКС, I-во г. о., оставено в сила с определение № 50214/06.10.2022 г. по ч. гр. д. № 2708/2022 г. на ВКС, II г. о., молбата на Р. И. Т. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е оставена без разглеждане. С оглед крайния резултат по делото обезпечителната нужда е отпаднала и внесената от Р. Т. гаранция от 1000 лв. по сметка на ВКС следва да бъде върната. По делото няма данни в двуседмичен срок от влизане в сила на определението, с което молбата за отмяна е върната, да е предявен от Р. В. и М. В. иск за обезщетяване на вредите от забавяне на изпълнението – чл.282, ал.4, вр. чл.309 ГПК. Неоснователно е искането на Р. В. и М. В. сумата от 1000 лв. да бъде преведена по сметка на съдебния изпълнител, при който е образувано изпълнително производство във връзка с влязлото в сила решение по чл.109 ЗС. Такова искане би било основателно само ако беше обезпечено изпълнение на присъдено вземане – чл.282, ал.5, вр. чл.309 ГПК. Когато обаче е постановено спиране на изпълнението на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи – чл.282, ал.4 ГПК, вр. чл.309 ГПК, сумата по внесената гаранция може да бъде задържана от ВКС и впоследствие преведена по сметка на ЧСИ само в хипотеза на уважен иск за вреди от забавеното изпълнение, за какъвто по настоящото дело няма данни. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,