Определение № 33 от 21.04.2009 г. на ВКС по д. № 548/2008 г.

Настоящият съдебен състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия служебно констатира, че при постановяване на определение № 200 от 15.04.2009 год. по т.д.№ 548/2008 год., с което, на осн. чл.288 ГГЖ, във вр. с чл.280, ал.1,т.З ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 33 от 18.03.2008 год. по в.гр.д.№ 91/2008 год. не е определена д.т. за касационното производство, по съображения, че касаторът Агенция за следприватизационен контрол [населено място] не дължи такава. Обстоятелството, че касационната жалба е допусната до разглеждане по същество на наведените от касатора основания за касация по чл.281, т.З ГПК след решение на Конституционния съд на Република България по к.д. № 3/2008 год., с което за противоконституционна е обявена разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на ГПК / ДВ бр. 50/2008 год./, довела до промяна в първоначалната редакция на чл.84,т.1ГПК/ ДВ бр. 59/2007 год./ и заличаване на думите „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост", обосновава правен извод, че в случая Агенция за следприватизационен контрол [населено място], в качеството си на касатор, дължи д.т.за образуваното касационно производство по т.д.№ 548/2008 год. на ВКС в размер, съобразно чл.18, ал.2,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, на осн. чл.253 ГПК