Определение № 3709 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7553/02.05.2024г. от „Ю. Транс“ ЕООД, чрез адвокат В. Д., за изменение на определение №1711/09.04.2024г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят твърди, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е в значителен размер. Излага, че ако страната е претендирала присъждането му в хипотезата на чл.38 от ЗА, при липса на договор и декларация за имуществено състояние, следва да се приеме, че не са налице предвидените в закона основания за предоставяне на безплатна правна помощ. В случай, че разноските са претендирани като извършени, твърди, че такива се следват на страната само при представени доказателства за реалното им заплащане. Сочи още, че при определяне размера на разноските съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №1/2004г., но следва да бъде съобразено обстоятелството, че производството е приключило в закрито заседание, без явяване на страните, поради което е приложимо правилото на чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. По същество претендира изменение на определението в частта на разноските и редуцирането им в минимален размер по преценка на съда. Ответникът адвокат И. В., пълномощник на И. Д. М., оспорва молбата. Твърди, че по делото е представен договор за предоставяне на безплатно процесуално представителство; присъдената сума е съобразена с Наредба №1/2004г. и с фактическата и правна сложност на делото. По същество моли искането да бъде отхвърлено. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Производството по делото е приключило с постановеното определение №1711/09.04.2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. Със същото съдът е присъдил в полза на адвокат И. А. В. сумата от 3 000лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция по чл.38 от Закона за адвокатурата. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да бъде присъдено възнаграждение в полза на адвоката, осъществил процесуално представителство в хипотезата на чл.38 от ЗА, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие с представляваната страна, в който да е договорено осъществяване на безплатна адвокатска защита. Размерът на следващото се на процесуалния представител възнаграждение се определя от съда при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В същото е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл.633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл.38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. В конкретния случай, съдът е определил размера на следващото се на адвокат И. А. В. възнаграждение при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа (депозиран писмен отговор, в който са изложени твърдения както по отношение на допускане на обжалването, така и по основателността на касационната жалба). Съдът е отчел обстоятелството, че с оглед характера на касационното производство основната тежест на същото е именно при подготовка за разглеждане на делото в закритото заседание, в което страните следва да изложат становище както по наличие на основанията за допускане на обжалването, така и по наведените касационни оплаквания. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от молителя основания за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, съдебният състав